Яяя......

Автентичният коледен дух

Публикувано

С облекчение се измъквам от града. С едно едва сдържано „Оффф“ правя обратния завой преди да се кача на магистралата и вече усетил правата, която ще ме отведе далеч от тая непоносима градска гмеж, кракът ми настъпва газта, за да се омета колкото се може по-бързо.

Самата магистрала е като Лас Вегас гледан отвисоко – хиляди и хиляди светлинки премигват в двете посоки и се стичат досущ модерните напоследък коледни висулки окачени по лъскавите сгради.
Някои са се устремили към домовете си, като мен, други възнамеряват да атакуват градските молове и под диктата на неспирните коледни песнички, имащи за цел да ни развържат кесиите, ще изпразнят джобовете и портмонетата си.
Децата ще пищят, къде радостно, къде уплашено и ще заравят глави в синтетичната брада на някой от стотиците равномерно инсталирани на стратегически места дядо коледовци, чиито усмивки са по-фалшиви и от брадите им.

Аз вече съм се отдалечил на доволно голямо разстояние от всички тези изпразнени от истински коледен дух и смисъл бутафории и отбивам в аварийната лента, защото съм забелязал нещо толкова истинско, което бие с естествеността и красотата си всички специално аранжирани украси във всички молове и търговски центрове – оголените вейки на голям храст, които зимата милостиво е облякла с падналият наскоро тук сняг. Ако беше час по-рано щях да направя страхотна снимка, като за картичка, но вече е тъмно и профучаващите покрай мен с колите си сигурно се чудят защо съм застанал в студа и съзерцавам един снежен храст…

Двайсетина километра по-нататък, залъгвам се, че е импулсивно, но съм го решил още при храста, чуквам десен мигач и слизам от магистралата, за да мина през съседното на Невша село – Млада гвардия.
Половината къщи са тъмни, тях само отразената в снега лунна светлина ги локализира и ги прави видими в притихналото селце. В другите, комай обитаеми, свети по някое друго прозорче пред което тук-таме преминава по някоя сянка. Почти никъде няма наложената вече за това време украса като светкащи лампички и гирлянди, но на няколко от външните предверия (тук ги наричаме „сулдурма“) висят пръти с традиционните по тези места наденици и пъстърми.
В това има повече Коледа, отколкото във всеки мери крисмас окичен по вратите в затворените жилищни комплекси.

Местната кръчма покрай която минавам е осветена от няколко самотни лампички лепнати на големите ѝ прозорци, но вътре изглежда уютно дори гледано отвън. Няколко приведени глави над една от масите са се втренчили в средата ѝ и най-вероятно играят карти. Запалената печка в ъгъла на кръчмата хвърля отблясъци и зайчета и в това също има Коледа – Коледата на самотниците, но някак задушевна.

Спрях, дръпнах ръчната и в топлината на автомобилното парно се загледах замечтано…
Мина някакъв местен, запътил се навярно към обекта, който обследвах, забави крачка и любопитно се загледа пък в мен.

А аз просто наблюдавах автентичният коледен дух…
Днес се натъкнах на него на магистралата и в една селска кръчма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *