Яяя......

Адронният колайдер на бог Мин

Публикувано

Дълго се колебах дали да ви разкажа за египетския бог Мин, но все пак се реших, защото явно съм оставила у всички ви впечатлението, че древногръцките богове са най-…ъъъ…неморалните във Вселената. Сега ще вдигна летвата, защото златния медал може да се връчи именно на въпросния египетския бог.

Минчо бил бог на плодородието, което не означавало само ръст на селскостопанската продукция, а включвало и репродуктивните функции на човека. Бил е и бог на пътищата, но не знам дали става въпрос само за безпроблемното преминаване на кервани през пустинята или е закрилял и женските на сахарското околовръстно.

Най-големи фенове на бог Мин били мъжете. Самият бог винаги е изобразяван изправен, с камшик (Nekhekh) в дясната си ръка, а лявата рядко се рисува на картинките в гробниците, но на статуите тя обхваща паламарката му.

Бог Мин е бил много почитан. Когато на престола сядал нов фараон, той публично изразявал уважението си към бога на плодородието, като открито пред народа хващал франзелата си, започвал необходимите ритмични движения и съответно изливал получения собствен сос в земята, като по този начин оплождал почвата на родината в качеството си на владетел. В резюме: посявал си семето пред очите на електората.

Празникът в негова чест се провеждал в началото на земеделския сезон, но нямам представа през кой месец, понеже египтяните са изкарвали три реколти пшеница годишно. При засяването на зърното фараонът тържествено правел първата копка с мотиката и поливал с вода, тъй като се смятало, че представлява бог Мин. По време на празника голи мъже участвали в състезания и всякакви игри. След като житото узреело, пак фараонът собственоръчно отрязвал първия сноп пшеница.

Храмът на бог Мин е в Коптос – това е на 40 км северно от Луксор. Животното, което олицетворява Мин, е бял бик (ама разбира се), а растението, с което го свързват е маруля. За марулята ще трябва да обясня: тоя фураж бил висок и изправен, като пичурката на Мин, а като разтриеш в ръце марулята, тя отделяла белезникав сок, напомняйки на интеграла на Минчо. Не знам дали е така, защото никога не съм мачкала марули, а само съм ги рязала за салата. Не знам изобщо кой се е занимавал с такова нещо, обаче е факт.

Древните египтяни приемали всичко това напълно отговорно и сериозно, тъй като за тях религията била просто част от живота. А аз пък съм виждала статуетка на бог Мин в един сувенирен магазин в Кайро – беше доста скъпа, защото шалтера на Минчо не само беше огромен, но беше и ПОЗЛАТЕН.

И така…

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *