Ше си праЙм кот си искам

Айде на Събуей!

За втори път ям в „Събуей“, като първия път, този с когото бях ми взе сандвич по негов избор и така и не се редих да си поръчвам, та идея нямах какви кодове и позивни е нужно да изрека, за да получа нещо за ядене.

Виждам на таблото има снимка на сандвич с шунка и казвам „Един с шунка, моля!“ и свръх любезното момченце с оскубани до безобразие косми над оченцата ме пита: „Колко сантиметра ще желае господина?“

Сантиметри!?! Тия к’ви услуги предлагат тука ве???

Тотално объркан и леко напрегнат му връщам: „Ма аз додах да ям! Мерси дет’ са вика за горещото еротично предложение, ама един сандвич с шунка…моля!“

Момчето с минималистични вежди разбира, че съм от село и нещата са ми ясни, колкото на него, ако му кажа да изчисти на зайците и да изрине на прасето и снизходително се зае да обясни на простака как се хранят хората в наши дни:

– Неее, господине – трябва да си изберете колко сантиметра да ви е съба. Петнадесет ли, двадесет ли, метър ли..“ – опитва се да вкара ирония и да ме уязви още повече хлапето проскубано, без да си има ни най-малка представа с кого си има работа

– Двайсе и два сантиметра с шунка тогава, шунката да е нарязана на ромбоиди, ако слагаш зеле го искам филирано на лентички по три милиметра всяка, домата накълцан като мозайка и една рулетка за проверка! – казвам аз, решил да играя играта по моя си начин.
– Ама работим с точни сантиметри, не може двайсе и два! – отвръща то.
– Че на двайсе и два, кое му е неточното? Два по двайсе и два е четирсе и четири, по две е осемдесе и осем и още един път от същото прави точно сто и десет. Кръгло число е, не ли? – контрирам аз и продължавам да се колебая дали за сандвичи говорим, дали за нещо, което е в гащите на единия от двама ни.

– Вижте сега – още по като селянин от Плачковци ме третира в съвременното хранене голишарчето – не сте посещавали заведения от този тип досега, затова ще ви разясня. Имаме вариант от петнадесет, двадесет и повече сантиметра хлебче. Трябва да си изберете от тях.

– Ей оня искам! Е те там над главата ти, нарисувания! Слагаш му краставичка, някакъв сос без кетчупски истории и си тръгвам без повече проблеми. – вече се нервирам и допълвам:
– Номерът на козметикът, който ти скубе веждите, го искам написан на салфетката. Имам приятелка, която все не може да попадне на читав козметик ли е, коафьор ли е, шофьор ли е – ба ли ги как им викате и изглежда по-зле и от тебе. Ше кажеш две добри думи да я препоръчаш за клиент, убеден съм!

Горкото се сви болезнено, а колегите му спряха да бъркат из хлебчета и съдинки и се оцъклиха.
Не мога да му отрека търговския професионализъм обаче – настоя да си взема и нещо за пиене. Имало малка, средна и голяма напитка, като от средна нагоре съм можел и да си доливам.
Охооо, че така кажи ма, сестро:
– Една средна бира ми дай и ми гледай сеира! – връщам му.

Погледна ме измъчено милото и проплака:
– Ма само продукти на Кока-Кола имаме…“
– Доообре, айде – малко спрайтче и изчезвам. Няма те мъча повече. – успокоих го.

Взех си сандвича и се оттеглих да плюскам пред погледите на сто човека,

Първо – сандвич като сандвич, нищо особено.
Второ – в събота ще поискам от баща ми да ми направи един метър пиле с ориз и трисе санта мусака в неделя. Да разбере колко е далече от модните тенденции в гурме кухнята!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *