Виктория Тинтерова

Али Баба и четиридесетте мерки

Публикувано

Опитвам се да бъда добра, ама слушам николаев и онзи, на ресторантьорите – Али Баба ли беше…? Както и да е. Та този си показва ресторанта, мерките, всички мерки на мерките, броим заедно столове, маси и чаши. Начи никъде в тоя ресторант няма ни едно вирусче на нищо. На нищо! николаев е доволен, но не от всичко и пита:

– А мислили ли сте да има сектори за ваксинирани и неваксинирани?

Али Баба се люшва – не се беше сетил.

– Може би по-нататък… – успокоява.

След това веднага показаха една чужденка, която е много щастлива, че са ѝ дали зелен пасторт, демек – ваксинирана.

– Чувствам се вече свободна! – вика. – Мога да ходя на концерти.

В този момент щабът е по баните и се приготвя да щабанясва. Един се бръсне, друг ака, трети просто се оглежда и си вика:

– Ей, че съм хубав бейййй….

Но всички слушат Нова, та да разберат какво говори журналистиката, социалките и разни математици. А борисов само седи и мисли. По едно време забелязва, че само седи….

– Мдааа – помисли си главният Щ., докато си бръснеше главата бързо,та да не стане като оня път, когато закъсня заради тая глава – пак ни изпревариха чужденците. Мисля днес да предложа първо в ресторантите да са обособят места за ваксинирани. Неваксинираните да са зад стъкла високи 1 метър! Не, 2 метра! Ако в компанията има ваксинирани и неваксинирани, ще си викат, ако искат да си говорят.
Неваксинираните пушачи на левия тротоар, а ваксинираните – на десния. Всъщност, я да разделим въобще и изобщо – по нечетните числа – неваксинираните, по четните – нормалните. Бее, яяя, тия неваксинираните гадове най-добре да излизат само на 20-то число от 8 до 8.30.

После доволен си лъсна главата с едно вълнени парцалче, целуна жена си по челото и тръгна да каже на Боко да нареди на менистъра да нареди на секретарката да напише новите правила. Обаче се спря на вратата, защото чу, че при Хемикян е Алена. Вчера за малко да изтърве Силвана готвачката от бързане….

– Ох, Силвана… Силвана… Силвана – бръмчеше му в главата като досадна конска муха… – да бееееее, верно, пак щях да си забравя деенкато на бюрото до компа…

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *