Ше си праЙм кот си искам

Алкохолен туризъм в Кауфланд

Случи се така, че баща ми откачи. Така де – мина отвъд границата на нормалното, здравословно полудяване и реши да става колекционер.
Вие ще си помислите сега:
„О, пощенски марки?“
Не.
„Златни монети от първото българско царство?“
Не.
„Старинни брошки?“
Тц.
„Е, значи картинки от съвременните дъвки Турбо!?“
Не, не и не!

Ракии!

„Как ракии!?“ – ще попитате вие.
Ми, ей тъй! – ще ви кажа аз и ще вляза в Кауфланд за поредната, може би 88-а бутилка, която ще ми се наложи да купя за последните 10 дни по негова заръка.

Откачалникът му с откачалник, като му хрумне някоя глупост и не може да се спре пред ничий чужд труп.
„Ше събера – вика – по една бутилка, а от някои по две, от всеки вид хубава ракия предлагаща се на пазара! От теб искам да изръчкаш всеки що-годе читав магазин и поетапно да започнем да я окрупняваме тая бъдеща колекция. Плащай смело – аз съм насреща!“

Това последното неимоверно ми замазва очите и стига да не хукне чисто гол из селските улици, то аз нямам, ама ниииикакъв проблем с неговите мании и обсесии.
Ако помните – всеки разход направен по негова заповед се умножава по един страааашно сложен коефициент, който, ако трябва да ви го сведа накратко с пример – на всеки похарчен лев, аз си търся около 2 лева и 20 стотинки, а заради лесното смятане го закръглям направо на 3 лева. Лесно и просто.
А сега съм в Кауфланд – хубаво и евтино…последното да не се взема предвид.

Сега, ако очаквате да ви разкажа за поредния скандал – трябва да ви разочаровам. Успях само да се схапя набързо с една от пероснала, която след като съборих неволно пакет чипс и минах през него с количката така се възбуди и започна да ми се кара, сякаш съм скачал с двата крака върху матката ѝ. Викам ѝ – „По-спокойно ма, оу! Без да искам стана. И да не са малките ти цици в тоя пакет, че така се газираш, аре дръж са малко, а?“
Блажена тишина…

Вижте ся, работата е там, че през последните дни съм почти всеки ден в тоя магазин поради колекционерската страст на баща ми и тъй като още след първите две посещения накупих всичко, което ни е нужно, от една седмица насам аз влизам само за ракия.
За да не изглеждам като отчаян алкохолик с добър вкус, добри финансови възможности (купувам качествена ракия), но и в абстиненция, всеки път вземам и по нещо дребно, за да не ме гледат съжалително касиерките (щото с тях вече се знаем, ако и да крият баджовете с имената си, когато ми дойде реда) и после да обсъждат как „онова хубавото, но криво и в червата момче как се е пропило напоследък, тц, тц, тц…).

Първо беше прясно мляко с висока масленост и бутилка сливова. След това сапун „Fa“ и бутилка дюлева. После крушка 100 вата и черешова. Чифт чорапи и крушова, бурканче дижонска горчица и кайсиева, Зрънчо с играчка за момче и гроздова, бонбони „Сезони“ и „Бургас 63″…

Днес влязох заради липсващата перла в алкохолната тиара на баща ми – смокиновата ракия.
Грабнах една бутилка и осъзнавайки, че у нас вече имаме от всичко, което се продава в тоя магазин, застанах на касата с голо шише смокинова ракия и в последния момент се пресегнах слепешката към дреболиите на касова зона и сложих каквото хванах там до бутилката.

Идва ми реда и касиерката, за разлика от обичайните кисели лели се случи едно хубаво младо момиче, маркира ракията и след нея….маркира тубичка лубрикант на „Дюрекс“. Поглежда ме закачливо и донякъде свенливо, а аз изтърсвам – „Много е грозна мойта и я пляскам само отзад, че да не ѝ гледам противната мутра…а ракията е, щото е голяма ценителка и познавач. Ама къде попаднах и аз на такова чудо…..“

Леш! Всичко около мен изпокапа от смях.
Може да ми излезе име на пияница, на всичкото отгоре ходещ с Баба Яга, но майната му!

Вкъщи, осребрявайки ракията по формула известна само на мен, все пак попитах баща ми:
„Абе, разбирам, че си луд, ма що я трупаме тая ракия, имайки предвид, че у нас пием, колкото хората да не ни изкарат мормони?“
„Бе, всеки луд с номера си! – отвръща ми той – Пък и ще вземеш да се зажениш, няма се червя пред сватовете без какъвто и да било марков алкохол в къщата. А, това ме подсеща – продължаваме с уиски и хубаво вино другата седмица. Плащай смело – аз съм насреща!“

Тоя човек ако знае каква въображаема снаха-грозотия чукам…
Еми, почвам да пия и да се женя, бате!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *