Искра Веселинова

Американци за пример

Публикувано

Понеже братята американци все са ни за пример, та да ви кажа какви примери изгледах вчера по един канал, TLC се казва и е много хубав отходен канал, с всички удобства, като например да гледаш човешката външна и вътрешна мръсотия и да ѝ се възхищаваш.

Първо, а може би второ, проследих с голямо зрителско вълнение едно риалити сералче, наречено „Бременни тийнейджърки“ или нещо от сорта. Тъй или иначе, разказва се за бременни тийнейджърки. И техните приятели, които са ги забременили. И за родителите им, които са ги отгледали и възпитали и са ги пращали на училище, за да се учат и да сполучат, пък те взели, че учили други работи и после стой, та гледай.
На четиринадесет и бременна. На шестнадесет и ражда. Че с какво са по-добри те от нашите ромци, които ако можеха, щяха да раждат още на пет?!

Гледах ги тези момичета – първо, много грозни, бе, хора; то там е Божа работа, разбира се, ама те са направо отвратителни и почти всичките са дебели като буци. След това, те някакви безформени буци, чак неприятно ти става да ги гледаш. И са глупави толкова, че се чудиш как изобщо оцеляват и как се сещат да си редуват краката при ходене. „Татковците“ не им отстъпват в нищо. Даваха и семействата им – някаква гнусна етническа смес. Гледаш го, зъбато като пуерториканец, дебело и бяло като скандинавски албинос, с дръпнати очи като китаец и с къдрава коса като негър. Всичкото това в един човек.

Живеят тия хора в онези глупави дъсчени къщи, които аз наричам „Подслона на дървосекача“. Нали се сещате – наковани дъски, иначе имаме веранда, със задължителната въжена люлка, с малка морава отпред, гараж отляво и мрачни прозорци на втория етаж, които те препращат към най-добрите филми от жанра на ужасите. Там злите духове винаги витаят на горния етаж на къщата, сигурно ги мързи да слизат долу.

Забележете къде се срещнаха две такива семейства, за да видят какво да правят, при положение, че синът на едните не може да си държи някои работи прибрани в гащите, а дъщерята на другите си носи нейните гащи в задния джоб. Срещнаха се в залата за боулинг.

Единият татко, бъдещ дядо, беше пак някаква афро-карибска смес, жена му имаше уста като църковен орган и ум на умряла преди три дни и захвърлена на бунището кокошка, на която и кучето се назлъндисва.

От другата страна (мъжката) дойде само бащата и той ми се видя доста приличен мъж. Беше изпаднал в тотален шок горкият и се мъчеше да го прикрие зад замръзналата усмивка на доброто възпитание. Бъдещата снаха, наследила устата на майка си, не спря да си разчесва слабините през късите панталонки, доста неподходящи за бременно тяло впрочем.

Освен подозрителното чесане, което ме наведе на пренеприятния спомен как за първи път помирисах синьо сирене, не спря и да си рови в телефона, докато нейните ужасни гето-родители се опитваха да установят контакт с възпитания инопланетянин, бащата на момчето. А момченцето изглеждаше като расло в саксия и точно толкова глупаво и неподготвено за живота, колкото се очаква при хлапе, получавало всичко наготово и непрекъснато спасявано от всякаква грижа и тревога. Накрая саксийното цвете срещнало стръвния мелез и станало, каквото станало.

Обаче епизодът свърши и искам тази вечер да видя какво ще стане по-нататък. Много ми е интересно как ще живее онова влюбено глупаче, когато животът започне да го натиска от четири страни като жестока преса, защото действителността е кучка, тя умее да бъде брутална, как само го умее! Колко седмици ще издържи момчето да гледа всяка сутрин онази повлекана как се разчесва тук и там, как не може и един сок да си налее, без да се окъпе с него и как не е способна да прави нищо друго, освен да зяпа дебелогъзата Кардашианица по телевизията и да се лакира в пурпурно? Как ще гледат дете?

Пък после (или беше преди това, дявол знае), гледах за едни хора, пак американци, ама много грозни и много богати. Те пък си търсят жилища. И като се почна: мъжът харесал къщата, щото имала голяма морава, два гаража и зала за билярд, ама жената не я харесала, защото имало само осем бани в цялата къща (срамота, бе, ей!) и басейнът бил само един, пък тя искала два. На другата не ѝ харесал паркетът в приемната, бил много светъл, а тя го искала тъмен и изгледът към Атлантическия океан не бил достатъчно добър, а нямало и втора гардеробна, моля ви се.

Накрая, миг преди да замеря телевизора с нещо, се сетих, че има дистанционно и превключих на друг отходен канал. Там Стивън Сегал, който се е превърнал в един разплут, затлъстял чичка и подозирам, че не толкова от ядене, колкото от сериозно пиене, се бореше с едни лоши руснаци (че кой друг да е лош?) и ги биеше, ама много ги биеше по главите и другаде и те му се молеха: „Недей ни би повече, бачо Стивъне, роби ще ти станем!“ Имаше и непокорна дъщеря и лош втори баща, който пък е адвокат и майка, която още е влюбена в чичо Стивън, макар че е добил неразгадаемото изражение на сепия, която е на пет водки. И тялото на риба-балон.

Виждате ли сега, колко са велики и прекрасни нашите отвъдокеански братя? Според мен те имат едно основно прекрасно качество, а именно, че са отвъд океана.

Искра Веселинова 

2 thoughts on “Американци за пример

  1. Даааа, облъчените с телевизия бг патриоти силно любят и мразят. И най-героичното и патриотично действие, на което са способни, е да превключват каналите на Чиливизора. А, да, и да се присмиват на американците.
    П.П. Клети ми, клети, български патриоти на 21 век! Кой ви в таз патриотична люлка люлее…

    1. Даааа, несъгласните с възгледите на другите много държат да се изкажат наставнически и като крайна инстанция в контекста на патриотизЪМА…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *