Яяя......

Анимационни битки

Най-епичните битки, които се водят у нас са или тези на баща ми с неодушевените предмети (нееднократно съм го засичал да заплашва с убийство и да влиза в неравен бой с чергичката пред вратата, в която редовно се спъва, както и свирепо да псува чехъла, също не рядко виновник за спъването, и да му обещава мъчения от които и на Инквизицията би ѝ прилошало) или тези, пак на баща ми, когато тръгва на дълъг поход с цел превъзпитание на лястовички, котенца и друг дребен добитък.

Конкретно за лястовичките, историята е следната:

Преди година-две, младо семейство прелетни пернати от този вид си спретнаха нов дом в дама, където в едни други времена отглеждахме по някое теле с цел телешки суджуци и ароматна яхния от пресни мръвки, но тогава го бяхме превърнали във временното местообитание за бройлери с долу-горе същата цел като финал на жизненият им път.
Дамът е изпълнение по всички правила на европейските изисквания – венецианска мазилка, дишаща боя, тръбна конструкция имаща задачата да го играе преграда за обособяване на личното пространство на поне две едри, мучащи добичета (също и изпълняващи ролята на кацила за кокошките, когато сме им предоставяли терена за оборотно жилище при належащ ремонт или планираното годишно освежаване на постоянното им такова), лампа поне сто вата, за да не се кьорат наемателите и две врати – към плевнята и свободата…в края на която свобода виси сатър, едно голямо или малко брадвичка (според зависи дебелината на шията) и ченгели за провесване, в размери според теглото.
Абе, има си всичко! Не от Брюксел, ами от НАСА да дойдат на проверка – няма за к’во да се хванат! Едвам спрях баща ми едно време като реновирахме постройките на двора, да не наклепа и курниците и дамовете с фаянсовите плочки, които пък бяхме свалили от един по-стар ремонт на банята и ги бяхме откъртили почти всичките съвсем здрави. Много искаше да им намери приложение, та айде при добитъка!
„Чшшш, алооо – викам му – и без това ни разнасят, че във Варна трета триетажна кооперация строим, а в плевнята под сламата и люцерната има две коли за по двеста бона. Престъй си да види някой как е оборудван курника и кво ще стане – кмета е напрайл джакузи на кокошките и спа център на телетата! Айде без ексцесии, молим!“
„Ако искам – орепчи ми се тогава той – и душ батерия ше сложа и който ще, каквото ще да казва!“

Все пак не авангардирахме чак дотам. Което не означава, че не сложихме за малко едно старо радио на стената в тоз, по същество – чисто и просто обор. Да сме слушали музика и „Хоризонт“ кога чистим телешки говна и курешки…а, де!
И така, идва пролетта, ние сме закупили намси колко броя бройлери, пуснали сме ги да живуркат там и с оглед да им е проветриво и комфортно, прозорчето се отваря сутрин (въобще не знам на него пък как не курдисахме дантелени пердета и три саксии с мушкато за пасторалност и разкош), за да влиза свеж полъх, а птичките да им пеят и чуруликат, докато трупат телесна маса.
Две от тези птички обаче – селски лястовички с червено на гушките – избраха да си организират къщурка вътре в пилешката къщурка и неуморно, няколко дни поред, носеха сламки, кал и предполагам фъшкии за още по-здрава спойка на материала. Направиха си гнездо за чудо и приказ.
По време на строежа, това, че прозореца вечер се затваряше, за да не нахлуят нощни гадини като белки и невестулка и да издушат пилетата, не ги притесняваше и спяха кога по електрическите жици, кога едната замръкваше вътре, а другата вън, но нямаше драма. Да, ама едната от тях, имам съмнения, че женската беше, снесе един куп дребни яйчица, пъстри като…ми, като яйца на лястовица, де да знам на к’во да ги оприлича, и седна да мъти. Или легна. Или пък клекна. Бе, както там се мътят яйца – и т’ва не го знам.
И на баща ми му се отвори още една работа – вечер да изчаква бъдещите родители да се приберат и тогава да затваря входно-изходните артерии, а сутрин рано да ги отваря, та която там от двете не е дежурна по мътене да си хвърчи свободно и да си върши лястовичите дела.
Едната вечер, тогава се прибирах само за уикенда и оставах във Варна през седмицата, ми звъни разтревожено и задъхано започва да ми обяснява, че има проблем. Разбира се, аз още по време на началните акорди се паникьосвам и започвам да се потя чак между пръстите на краката, щото по хълцотенето му оставам с впечатление, че в село са нахлули конниците на Апокалипсиса – Атос, Портос и Арамис май бяха – и са посекли цялото население, а него са пощадили, щото един нали трябва да остане, за да разказва.
Нищо подобно, света Дево от Гваделупе – едната лястовица хартисала тая вечер и той в амок!
Чакал я бил на двора вече трети час и ни следа, ни дявол от нея.
Викам – да звъня в медиите?
Безчувствена гад съм бил.
Ем, ти кат не си – фащай ено фенерче и обикаляй да я търсиш тогава!
Може – не спирам аз – в работата да са я задържали ве.
Щял съм да видя като се прибера.
По спомен май шест кубика дърва прибирах сам-самичък нея седмица… Слочаемос!? Не мисла!!
Появи се на сутринта – кой знае из какъв генгерлик е окъсняла и решила да не се щура в тъмното, ами сутринта по светло да налови някоя муха и да се прибере по живо, по здраво.
Както и да е.

Едната сутрин, излива се такъв дъжд, като че ада да се е запалил, пък сам Господ си е забравил непрочетена книга там и бърза да го угаси, времето напредва и баща ми крака си не може да подаде навън от вода, ама животните реват (разбирай лястовичките цвърчат сърдито), той ги чува, щото треска го тресе, че не може да ги обслужи както трябва и дори да беше заключен в шумоизолиращ сейф пак щеше да ги чува (това е идея – трябва да го примамя в някой такъв някоя събота и неделя, да го заключа и да рахатясам за ден-два!), затова когато капките намалиха своя интензитет, той нетърпеливо тръгна да преджапва през локвите, за да ги пусне (аз го наблюдавах от прозореца на втория етаж и се заливах от смях), втора скоба (следващата седмица, като поизсъхна земята обърнах с правата лопата къде два декара двор – слочаемос!? сешсе…) и през цялото време необходимо му да стигне до тях ругаеше толкова ожесточено, че тия два декара ми бяха даже малко – едва не омрях от смях!
„Да си имам акъла да ви пусна аз тука гнезда да свивате и челяд да отглеждате!“, „Ако следващата година ви разреша тука да се нанесете – Асан да ми викат!“, „Да ви треперя аз цяло лято и ся да ми чивръкате нервно, щот една сутрин съм ви забавил! Кой туй нещо ве!? Неблагодарници!“
И нарежда, и цапурка из калта, и пак нарежда, и са озлобява, и са кани криле да реже, супа от лястовички да вари, малките им да не погледне кога сираци останат заради кулинарните му идеи в развитие… Страшно, ей!
Абе, и това мина. Във всеки случай, слава Богу, лястовича супа или дроб-сърма от лястовичи карантии не ядохме.

После малките се излюпиха, пораснаха, баща ми ги броеше барем по осем пъти на ден, сакън някое да не избяга без оторизация от майка си и баща си и най-вече от него самия и все така до ранна есен – вечер чакаше старите да се приберат, сутрин ги пускаше, като в промеждутъците касканеше младите да не са се просмукали в цепнатините по бетона на тавана, санким и чунким е бивало такоз нещо някога, ама кога бивола на кавал засвири, тогаз и той ше започне да разсъждава рационално и ш’са научи кон боб яде ли, от лястовичка благодарност за обгрижването чака ли са и от същата вълна стриже ли са…

P.S. – Тия дни откачалникът си има дертове с незнайно откъде цъфнали в двора ни две котенца. Щял бил да ги научи как се процедира в тая къща и кое било позволено и кое не. Ама с котенца история имам с майка ми и ако тая се окаже още по-ненормална, ще разкажа нея по-нататък…или пък и двете..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *