Яяя......

Антиутопия на 2-а степен

Публикувано

– Генерале, ние повече не контролираме ситуацията!
– Какво се е случило?
– Нашите граждани се променят…
– Това е невъзможно!
– Наистина е така! Започнали са да се усмихват.
– Може би са се побъркали от безнадежност?
– Съвсем не! Просто са станали по-щастливи!
– А какво става със средствата за масова информация? Та там има само лоши новини?!
– Да! По-лошо не би и могло!
– Въпреки това, хората имат добро настроение?
– Постепенно се повишава.
– А войната?
– Говорим за нея както можем.
– А цените?
– Постоянно ги вдигаме.
– Заплатата?
– Минимална.
– И какво? Хората се усмихват?
– Представете си!
– Невероятно!
– Не стига това, а започват и да правят нещо!
– Какво?

Възникна неловка пауза. Докладващият пристъпи от крак на крак. Беше объркан.

– Помагат си един на друг.
– Каквоо??? Те какво, повече не се ли мразят един друг? Къде е завистта?
– Да, престанаха да си завиждат…
– А вие пуснахте ли на пазара нови електронни играчки?
– Да, но никой не ги купува… Хората престанаха да вземат кредити!

Отново неловка пауза. Ситуацията действително се приближава до критична.

– Може би, да намалим заплатата?
– Преди помагаше.
– Или да изпратим всички на война?
– Също е вариант.
– Нека всички да напишат бележки. Отчет за всяка своя крачка!
– Пишат, че са щастливи…
– Какво става тук?

Дойде втори докладващ.

– Сър, губим хората. Започнаха да се усмихват направо пред очите ни. Тяхното добро настроение заразява останалите и влияе пагубно на общото състояние на държавата.
– Какви са последствията?
– Повишава се работоспособността. Хората откриват в себе си скрити способности.
– Например?
– Самостоятелност.
– Какво?
– Повече не се надяват на държавата…
– Какво? Повече не обвиняват държавата за бедите си?
– Те не мислят повече за това.
– Какво още се случва? Докладвай всичко, без да увърташ.
– В нашият район са се появили подозрителни признаци на осъзнатост. Хората започнаха да се обединяват и заедно да създават нещо ново.
– Отново ново?! – юмрукът с трясък се стовари на масата. – А сивото старо?! То е толкова прекрасно!
– Сивото старо не е популярно.

Влезе трети докладващ.

– Имаме проблеми, сър.
– Какво, кучетата ли заговориха?
– Почти. Хората живеят здравословно.
– О-о-о…
– Също, започнаха да се хранят с повече здравословна храна.
– Нима е останала натурална храна? Помолих да обърнете особено внимание на това.
– Не можем да проследим всичко, сър.
– Какво още?
– Децата спряха да ходят в нашите училища.
– О-о-о… Кой ги учи сега?
– Те сами. По някаква причина си представят, че са творци.

Настъпи пауза. Дойде секретарката и донесе салата. Когато тя излезе, лидерът си върна дар-словото:

– Трябва да увеличим количеството цигари.
– Никой не ги пуши.
– Защо?
– Вече не е модерно.
– Как така?
– Всички са се заели с творчество.
– Без цигари, с творчество? А алкохолът?
– Вече не пият. Предпочитат водата.
– Така – така.

Захрупаха зелето. Лидерът равномерно дъвчеше прясната салата.

– Как тогава ще ги управляваме?
– Това вече е невъзможно, господине! Повече няма омраза, завист. Престанаха да ненавиждат дори нас! В тези условия сме безпомощни!

Великият диктатор рязко отвори очи. „Какъв сън!“ – помисли той. „Колко хубаво, че такова нещо не може да се случи! Та за човека е свойствено да мрази, завижда и да разрушава себе си. Значи, засега хората са под мой контрол!“

Денис Сафрон

Превод от руски чрез Valentina Petrova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *