Яяя......

Ароматът на есен

Публикувано

Ароматът на печени чушки, разстилащ се над нашия квартал, припомня за идващата есен насред августовските жеги.
Преди обед, по хладина, или пък надвечер, когато горещините омекват, на нашата улица, състояща се от къщи с дворове, често се разнася уханието на печащите се върху скари, барбекюта или жива жарава червени и зелени пиперки.

В най-ранните ми детски спомени мирисът на печени чушки се свързва с добрите ръце на моите две баби. Тези ръце винаги правеха нещо, заставаха в покой само когато ме гушваха разплакана от болка или обида. В джобчето на престилките, които слагаха за домакинската си работа, винаги имаше бучка захар, бисквитка или „лукче“ за мен.

Героини на труда бяха нашите баби по онова време!
Перяха дрехите и спалното бельо на големите си семейства на ръка. Наливаха сгорещена в котел върху разпалени дърва вода в ламаринено корито и перяха със сапун, търкайки прането между двете си ръце. Праховете за пране се появиха след време като истинско чудо, а пералните още дълго време бяха лукс за домакинствата. Поне един ден в седмицата отиваше за тази хигиенна процедура и страшно изморяваше бабите ни.

Имах приятелка от голямо семейство – седем или осем души, не помня точно. Веднъж си играехме в техния двор, а майка ѝ переше чаршафите и дрехите в корито, сложено върху два стола. Простря прането върху тел, опъната през почти целия двор върху две дебели метални тръби. Изведнъж телта се скъса и цялото пране падна върху земята. Леля Кинче тъкмо прибираше вече коритото в мазето на къщата. Погледна овъргаляното в праха пране …и се разплака.

Труден беше животът на жените-домакини от онези времена. Готвеха върху печки или котлони на дърва, което правеше летните гозби направо животозастрашаващи! Да изпечеш баница във фурната на такава печка си беше истинско предизвикателство. Метяха с метли покритите с черги или килими подове, миеха чиниите с парцалчета, натъркани със сапун, гладеха дрехи и чаршафи с ютии, в които слагаха разпалени въглени… Плетяха или шиеха, или и двете, дрехи, покривки, пердета…
По селата месеха и хляба на семейството – по 12-14 кръгли самуна наведнъж за цялата седмица – това пък каква хамалогия беше…

Като че ли цялата тази домакинска работа не стигаше, ами много от къщите имаха големи дворове с кокошки, прасета, лехи с пипер, домати и всякакъв друг зеленчук.
Пейките, сковани почти пред всяка врата на улицата, надвечер събираха уморените жени на раздумка. Дори тогава много от тях имаха плетки или друго ръкоделие в ръцете си. Днес на нашата улица не е оцеляла нито една от тези пейки. Едно новодошло семейство постави пейка пред вратата си под голяма липа, но май само те си посядват на нея отвреме навреме.

Склонни сме да се умиляваме при спомените от детските ни години – за вкусните мамини и бабини гозби, за лудите игри от сутрин до късна вечер, за дъхавия ухаещ ръчен хляб от фурната, който почти преполвявахме, докато го занесем у дома….
Но не винаги се сещаме колко много късмет е имало нашето поколение, защото в бита ни вече имаше перални, ютии, хладилници, миялни машини, прахосмукачки, бойлери, електрически фурни и печки…
И чушкопеци – това върхово постижение на българския технически гений, избрано от българите за изобретение на XX век /!?/.

И за последно да кажа, че по времето на моите баби беше много важно каква домакиня си: готвиш ли вкусно, изметен ли е дворът и тротоарът пред къщата ти, плетките ти изкусни ли са, в чисти дрехи ли е облечено семейството ти. Времената после се промениха и за майките ни вече бяха важни други неща – добри ли са в професиите си, бяха ли образовани, децата им учат ли се добре…

Така или иначе и днес, и докато свят светува, ще си остане валидна крилатата мисъл:
„Никой не забелязва домакинската работа, докато я вършиш, но веднага се забелязва, когато спреш да я вършиш.“

Бонка Цакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *