Яяя......

Атила, Лайното…и още нещо..

Публикувано

Снощи си говорих по телефона с един приятел и в разговора ни, някак между другото се спомена едно известно място в Русе, а именно – Лайното.
Неведнъж съм казвала, че за мен това е уникален момент – да можеш да спреш на улицата някоя възпитана възрастна дама, да я попиташ къде е Лайното и тя да ти отговори с подробно описание как да стигнеш до там, без изобщо да се засегне от споменаването на такава вулгарна дума. Не знам дали русенци оценяват този факт, но за мен никъде другаде по земята няма подобно място.

Аверчето ми каза, че там, където сега е Лайното, преди векове е било турско гробище извън града, но за мен тази история не е достатъчна. Не може да е нямало нещо по-голямо като събитие, велик момент или някаква друга пушилка, която да даде повод за едно такова име и известно място за срещи, така че реших като същи Херодот да поразголя майката на историята.

Зарових се в историческите извори чрез кристалната си топка и излезе нещо неочаквано – АТИЛА! Да, бе, без майтап!

Ще започна малко по-отдалече – дядото на Атила, Улдин, се родил на север от Дунав, в една винарска изба между Крама Мурфатлар, Вънжу Маре и Зимнич и умрял там някъде през 412 година. Усещате яката му връзка с тези земи, нали? Неговият син и съответно баща на Атила бил Мундзук, който си построил лятна вила на юг от Дунава, в Русе, защото много го кефел древният Дунав мост. Кръстил крепостта Сексагинта приста. Историците превеждат това име като „Пристанище на 60-те кораба“, но всъщност е наречено така от самия Мундзук, който донесъл в крепостта любимото си легло тип „Приста“, върху което най-добре правел секс.

Обикновено истината е съвсем проста. Мундзук остава в историята с никнейма Bendegúz, който се пее в унгарския химн (може би им е донесъл гулаша). Дотук ви става ясно защо Атила е ходил чат-пат в Русе, нали? Това консерви от баба му, сланина и месо от прасето, компоти и луканки, пресни яйца от свободни кокошки, взимал от родата, товарел ги в багажника на колесницата и обикновено крясвал на дядо си: „Ши можи ли иднъ водъ, чи мъ були глъътъ? И ми набери повечко от думатиту, тури една тенекия от бутера, чи ша тръгвам!“.
Дядо му Улдин измърморвал едно: „Шта залупам аз с фараша по глъътъ“, но все пак свършвал работата. След това Атила се връщал в Унгария да вдига купони, като по пътя се спирал да съсече емнайсе хиляди души в името на дружбата между народите, а и за да поддържа бицепс и трицепс.

По време на летните си отпуски Атила вилнял из днешна България, като завладявал чалготеките в Пловдив и София, като постоянно напирал да построи дискотека в Константинопол, докато накрая на византийския император му писнало и през 448 г. подарил на Атила земята до 150 километра на юг от Дунав плюс 6000 либри злато (т’ва са 1962 кг.) годишно.

И ето какво се случило:
Атила тъкмо товарел в Русе лютеницата на баба си, когато при него дошъл историкът Прис, заедно с византийския посланик и двамата му връчили договора. Атила свил вежди и започнал недоверчиво да чете, като постепенно лицето му се озарявало от телешки възторг. Подскочил от радост, изкрещял едно „Ай стига, бе!“ и от кеф праснал с яката си десница коня си по задника. Горкото животно така се стреснало, че се издефекирало резко, а стопанинът му ухилено казал: „Дръш са мъшки ва, дрисльо!“, взел мегафона и обявил победата на войската си.

От цялата тази работа останало конското изпражнение, около което местните жители започнали да строят жертвеници, да правят курбани, да жертвопринасят девственици (когато намирали такива, разбира се) и така това култово място с името Лайното останало завинаги притегателна сила. Според някои историци точно тук е дошъл Аспарух и е забил знамето и меча си с думите „Тук ще бъде България, защото ей на т’ва Лайно дадоха на дедо Атила натуралния акт!“.

П.П. Така се създава история, другаре 😉

 

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *