Ше си праЙм кот си искам

А вий зелето зехте ли си го?

Миналата година баща ми ми се довери аз да взема зелето, което ние българите обичаме да слагаме за кисело по това време на годината, но тъй като неговите критерии по отношение на избора на каквото и да било са завишени, тъй както са завишени цените за строеж на километър магистрала на правителството, то след като видя какво съм купил (а то не беше никак лошо, но пусто, едната зелка се случи кофти – една от осемнайсет!) заяви, че никога, никога, ама никога повече няма да ми позволи да отговарям за киселото зеле и че съм на косъм от това да ми ограничи консумацията на зелеви сарми в бъдеще.

Поради горните причини, а и поради още милион други, всяка от тях тъпа и идиотска като Цветан Цветанов, зелето го закупуваме двамата в комплект и това щяло да е така „во веки веков, ясно ли ти е, бе?“

Нека ви обясня разликите между това как аз пазарувам зеле и той.

Ето моят начин, накратко:

Приближавам се кротко към набелязаната, обикновено най-симпатичната според моите критерии продавачка на сергия на пазара в Шумен и с обезоръжаваща усмивка подхващам процеса:
– Добър ден.
– Кажети?
– Вече ви казах. Друго освен лек ден няма да ви кажа.

Към следващата по симпатичност:

– Добър ден.
– Добър ден. Какво ще желаете?
– Ами зеле. Хубаво ли е вашето?
– Много е хубаво.
– Дайте 18-20.
– Ето заповядайте.
– Много ви благодаря. Спорен ден ви пожелавам.

Толкоз.

Тъй като и винаги вкарвам по някой готин лаф, досега не са ме прецаквали, дори напротив – убиват се да ми угодят и ако не си избирам сам, ми избират най-хубавото. Оная една скапана бройка от 18 си беше чиста случайност.

Ето сега, също така накратко, как се случва всичко, когато баща ми е начело.

Започва наред от първата сергия пред която има натрупана купчина зеле:

– Добър ден. Зелето ви хубаво ли е?
– Чудно е!
– Ами успех с продажбата му. На мен не ми харесва.

Всъщност няма значение дали това не е най-хубавото зеле във вселената, дали продавачът или продавачката с кръшна ръченица са подканили баща ми да си купи точно от него или тутакси са му поднесли турско кафе варено на пясък и бяло сладко във водна чаша.

Той е като оня директор, дето търсел да си наеме работник, посъбрал CV-та, наредил ги на една купчина, гледал ги, гледал ги, па фанал първите десетина, намачкал ги и ги хвърлил в кошчето с думите: „На мен каръци не ми трябват!“

Следващата сергия:

– Добър ден.
– Добър ден.
– Какво е зелето.
– Кьосе. Много крехко!
– Ще ми дадете ли да си избера?
– Избирайте която зелка си искате.
– Искам тия най-отдолу.
– Ама трябва цялата купчина да преместим, господине… Няма как да стане.
– Ами хубав ден тогава. Щях да купя един тон и още две отгоре за салата, ма щом не може…
– Ама чакайте…
– Не, не! Хубав ден казах.

Сергия номер 3:

– Добър ви ден. Искам да си избера 18-20 зелки, нещо?
– Аааа, не – аз ще ви сложа.
– Що вий!?
– Ами зелето е мое…
– Ма парите са мои. Вие определяте цената, значи аз трябва да си избера от наличността, аз плащам.
– Ама то всичкото е еднакво хубаво!
– Че кът е еднакво къв е проблема аз да си подбера зелките?
– Миииии…..
– Мииии, оспех ти желая!

Ако трябва да съм честен, тук напълно се солидаризирам с баща ми. Не можело да си избираш!
Ми, яж си го!

Сергия номер 379-а:

– Добър ден, слушайте внимателно, няма да повтарям:
Искам между 18 и 20 зелки, от тях – 8 средни, 8 големи, 2 огромни и евентуално 2 малки. Сложи си още 10-15 стотинки отгоре на килограм, но искам сам да си ги избера, найлоновите чувалчета от теб. Сделка?
– Влачи! Даже ще се обърна да не гледам как ровиш, че ми се свива сърцето, като си готов само свирни.

Ето го неговият човек!
Хвърчат зелеви листа, пътникопотокът ни заобикаля през Дивдядово, немощни баби излезли за връзка магданоз и три моркова се кръстят отдалеч, аз също.

Всичко е точно, хамалин по пренасянето е моя милост, сарми ще се ядат – баща ми е щастлив!
Наскоро даже открихме част от морската сол, дълбоко законспирирана от него (подробности ТУК), затова няма за какво друго да мислим.
Газ към бидона!

По-нататък ще ви разкажа, как се завиват сарми според площта на зелевия лист.
В най-общи линии – има сарми с размер на главата на петокласник, има и такива с големината на пишката на Волен Сидеров и Валери Симеонов, демек – миниатюрни…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *