Ше си праЙм кот си искам

А класици тук вече няма…

Не бих казал, че у нас има класици в оня смисъл, когато например майката просто бие шамари на непослушното си дете по традиционния изпитан начин, при който закономерно и очаквано според нарушението ти лепва два шамара, когато си сгафил и с това се приключва, а бащата раздава правосъдие чрез обичайните способи за това – да ти забрани да излизаш примерно или да ти спре джобните да речем.
Не, майка ми действаше по следния начин:
Става някакъв скандал заради необуздан пубертетски характер, тя вика, вика, вика, но не посяга, щото и ти се позиционираш на разстояние нали, нещата уж се уталожват в някакъв момент, ти (всъщност става дума за мен) се успокояваш, че си избегнал физическата разправа и когато след два-три часа вече дори си забравил и не, че го искаш – хормони братко, но мислиш за друг вид погазване на закона за домашните взаимоотношения и разминавайки се кротко и възпитано с дамата, която ти спести шамарите преди малко, тя толкова внезапно ти забива два или три, според бързината на реакциите и на двамата, че ако бузите ти вече не се подуват, а ушите ти не пищят тип „сто каба гайди“ няма и да можеш да осъзнаеш какво се е случило току-що.
Тя се отдалечава помъкнала някаква тавичка и все едно ни лук яла, ни лук мирисала, само ъгълчетата на устните ѝ са извити победоносно.
И това няма как да го предвидиш! Следващият път може да носи целия кухненски инвентар или кошница с яйца или пък кашон с бомби взривяващи се при сътресение и ти да вярваш, че няма как да ти извърти полагаемите плескуни с всичко това в ръцете си, затова минаваш бавно покрай нея и чак подлагаш лекичко така бузи с ехиден поглед – хвърля се и посуда и яйца и бомби без оглед на невинните жертви и хряяяяс!
Два точни шамара.
Хубаво, оттук нататък ще я заобикаляте винаги, ама кво прайм, когато сладко спите, а тя ви бутне лекичко, колкото да отворите очи, за да осъзнавате случващото се и ви избучи дежурните два, докато сте в неспособност да се защитите?
Въобще, няма начин да избегнете възмездието.

Баща ми пък, той като решеше да бие си биеше по учебник, но неговият специфичен номер се изразяваше в друго – спираше да ти говори и освен това го правеше по график.
Отвърнал си му остро, въобразете си и си успял да кажеш нещо, което дори не знаеш колко в центъра е попаднало и тъй като той направо полудява само от вероятността да го забиеш словесно, какво остава при реализирана такава ситуация, но не се издава и заявява:
„Сега, запиши си – ще започна да ти говоря отново след три дни. Дотогава – ни вопъл, ни стон да съм чул от теб!“
И млъква. Няма тън – няма мън!
Три дни можеш да му чуеш гласа само ако някой друг го заговори. За него, самият ти си въздух, аромат от разлагаща се мишка, който идва незнайно от къде, затова огнищата около които се усеща тази миризма се избягват старателно. След три дни бурята отминава и всичко е както преди – все така ненормално, но нормално за у нас.

В момента сме на нож, и не можете да си представите дори защо.
Майка ми, не знам как го прави, но е събрала в профила си във фейсбук, де що има поет и поетеса в социалната мрежа. Какво им пише, как ги омагьосва – мине се не мине ден-два и някой от тях ѝ изпраща по пощата събраното си творчество под формата на издадени книжки. Стихосбирки, анотации, рецензии, елегии, поеми, юбилейни издания – трябва да има вече за запълването на една селска библиотека.
Поредната пратка пристигна вчера и днес колоквиумът се е събрал и се обсъжда как да бъде изразена признателността на семейството към автора.
Майка ми:
– Ще ѝ изпратя благодарствена картичка.
Баща ми:
– Ти да не си английската кралица? Картичка щяла да праща!
Майка ми:
– Че какво, изискано е!
Баща ми:
– Изискано е, ако си от някоя кралска династия. Ще ѝ пратим нещо за ядене.
Майка ми:
– Бе, ти луд ли си!? Тиквички ли да ѝ набера и да ѝ пратя?!?
Баща ми:
– Ето, пак еснафлък. Ся пък слезе съвсем при простолюдието! Ще ѝ пратиш един цял замразен заек и торбичка с пилешки гръбнаци и дреболии за супа.
Майка ми:
– Жената е в София, алооо! Аз какво, линейка с оборудване за пренасяне на органи за трансплантация ли да наема, че да ѝ пратя заек???
Баща ми:
– Тогава буркани. Като са стерилизирани добре могат да обикалят България от една до три години и все ще стигнат докато им изтече срока на годност.

Тъй като в действителност днес трябва да отрежа главата на един от зайците, излизам за малко, вземам нож, заглаждам го, връщам се при заседаващия мозъчен тръст и го връчвам на майка ми с думите:
– На, върви си ошаткай подаръка за поетесата, аз ще изкарам буркани…
Докато ѝ казвам това, направо се попилявам от смях и ехидност.
Тя ме поглежда остро (аз леко се отдръпвам, очаквайки да си припомни рязко за времето на внезапните шамари, но такива не последват…засега) и заявява:
– Ооо, аз ако имах куража да заколя животно, досега да съм ви избила с баща ти!

Както ви казах, няма нищо класическо у нас. Ние сме създали и досъздаваме нов вид семейни взаимоотношения. Някакъв авангардизъм с кисело зеле тип „прокиснала манджа с грозде“…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *