Яяя......

Бабата с картините

Публикувано

Вчера отидох да потърся 94 годишната баба, която продава картините си в близост до Червеният площад във Варна, провокиран най-вече от коментарите под постовете и снимките за нея във фейсбук…
Нямаше я, ще ходя пак…

Ей, станали сме много взискателни хората. Много принципни, много държащи на правилните постъпки и бич за неправилните. Ама прекалено много и все за неща, които касаят другите, никога нас.

Зет ѝ на бабата бил наркоман, дъщерята курва, синът педераст, внукът лайно, комшийката ѝ мис България, от ония лошите – с големите носове, а котката ѝ наполовина котка – наполовина самият Сатана.

Не ѝ купувайте картините, не ѝ давайте пари, не ѝ казвайте добра дума, ако все пак ще е ѝ давате нещо дайте ѝ ориз, леща, сапун, бахур, крем за подсичане, къси гвоздеи, олио, шарлан, сачкабрус, съчки за разпалки, може някое старо дилдо… Само кеш, в брой, на ръка – сакън, да не е чул някой праведен!

По природа бабата била крива, зла, гадна, проклета, една баница не можела да извърти, копче не можела да зашие, песна да изпей хич я нямало, пък на хурка да преде – остъй, остъй…
Поради всички тия и още мельон причини – да не сме видяли някой да си купи нещо от нея, викат прогресивните сили и леберали.

Да, знам – знам много добре, че светът трябва да бъде устроен другояче. Че трябва да има механизми, чрез които да не се налага да има 94 годишни баби, рисуващи картини единствено, за да ги продават с цел да изхранят или дрогират или напоят или обтрият или каквото там още е възможно да се направи с изкараните по този начин пари себе си или близките си.
Не трябва, ама има!

Не избираш хората, които се нуждаят от помощта ти – избираш единствено дали да помогнеш. Лошите и кофти типове не дебнат непременно по улиците – те често живеят в собствените ни домове…

Иначе, иначе ни очаква Нова година.
Нови надежди, нови предизвикателства, нови радости, нови болки…
Чинка ми Лида, Бог да я прости, казваше – „Ох, пак ли идваш чумо!“ Все приготовления, все ново и все същото. Не казвайте, че не е така – равносметките ни на 31-ви винаги са били тъпи ремикси, компилации от всички отминали навечерия на всички досегашни нови години.

Но, да – ирационално всички си въобразяваме, че този път ще е различно, аз не правя изключение в това и поради последното, ето няколко „опорни точки“ от мен с най-добрите ми и искрени чувства към всеки един от вас!

Пожелавам ви да посрещнете Новата година с хора близки до сърцето ви и след 365 дни да я изпратите вече остаряла отново с тях и още поне толкова нови приятели!

Не жертвайте щастието си на олтара на „голямата кауза“!
Изживейте голяма, всеобхватна, всепоглъщаща, всеопрощаваща и всепомнеща се любов тази година…и всички други години!
Като резервен вариант – сексът е за всички, последиците са за влюбените…

Днес и утре всички ще изглеждаме добре и добри, нали – дано сделката с дявола си е струвала…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *