Яяя......

Бай Милчо – пръв приятел на Бай Шиле

Публикувано

Ох…скоро не съм ви разказвала, приятелчета за моя комшия – бай Милчо, но то нямаше и какво де. Сега, в този период е крайно ангажиран с туршиите и дървата за печката. Беше пуснал само една анкета между съкооператорите – „Кое е по-удачно за отопление – дърва или пелети?“
Което послание аз не разбрах и даже не съм сигурна, какво значи „пелети“, ако правилно изписвам думата…само за ония хрусканки се сещам, които са с вкус на картофи и навремето бяха по-евтината алтернатива на чипса.

Та днес, неделя, бай Милю си е пенсиониран военен зелен чорап, взел двайсе заплати след пенсия и реститут по линя на отдавна починалата му съпруга, застанал до колата, която паркира мъжа ми и изцепил върхът, брилянтният връх на журналистическото творчество и гений:
„А, прибирате се значи… Златка къде е?“

Винаги съм знаела, че този човек щеше да стигне далеч, ако беше се родил във времето на Флагман и репортерите на нова и битивиту. Класа! Дори на въпроса отговаря с въпрос, без да е учил похватите в журналистиката. Той е човека, за който съм апселютно сигурна, че вярва, че земята е плоска, като тепсия е плоска и само той и отбран кръг от зелени чорапи стоят в центъра ѝ и сменят денинощ, сезони и други такива незначителни нещица с тяхната благословия. Нещо като рулетка, бе…
А, червено на три. Три месеца червен флаг, демек – лоша зима.

Отнесох се малко, ама загрижил се човекът за мен, ама мъж ми, крайно пестелив на думи, за бай Милю пък хич и му казва:
– Няма я вече Златка.. Само недей рива за нея, че ще си първия и единственият. Затворил багажника и тръгнал към входа. Бай Милчо по него върви. Забравил туршиите и пелетите:
– Ама, как тъй? Я натири, тъй ли? Аааа….чакай, чакай сега…не са хубави тия неща, Стояне! Аз теб те харесвам, ама лоши неща говориш…чуваш ли?! (мъж ми върви, но не гъква….самообладание! Аз щях да се насера от смях) До Страсбург ще пиша, Стояне, до Хага….аз таз работа няма да оставя така. Имам приятели генерали, къде е Златинчето?

Симеонов, затворил вратата на асансьора, влиза вкъщи и се отприще:
– Само те предупреждавам, жена, че се прочухме….и за военно престъпник може да ме съдят и за кот си измислят в Страсбург.
Честито! Таз свиня, де я пренасяме от Твърдица до Конаре и ако е пуснала кръв в багажника и съвпадне с твойта кръвна група….събирай ми пари за цигари…

Смятам утре да се появя пред бай Милчо, приятелчета и да стопирам съдебните му искове на международно равнище. Това е единственият мъж, който познавам и може да накара цял квартал да гълта ксанакс, като тик-так бонбонки и да му пука само за мен. ЗА МЕН!

***

Терасинг нюз.
Бай Милчо комшията, чисти провесената от натрупан сняг оранжава тента на терасата си и циклично попържа:
– Даиба и врабците даиба! Даиба и тая зима и мърши даиба! Хранилки ше им слагате! Перфорираха ли ви луканките, а? Тъй ви се пада! – и ръчка с един прът тентата от терасата да падне снега от нея.

На комшията до нас обаче, жена му – украинка. Пуши цигара на терасата и гледа бай Милчо безмълвно, като женски ескимос. Пуши и мълчи…напрежение усетих и ахааа…ама….

Стоях двайси минути на студа, щото очаквах, че украинската машина ше се задейства, но уви. Зеленият, български, армейски чорап на бай Милчо не срещна отпор!
След около час долавям кресчендото на комшийката (украинката)

„Иди в пизду! Еб твою мать…бляха Муха!“
И стана едно международно палажениеее…..Кой кого псува не се знае, ама само мен споменават! Излязох и махнах с ръка кът една Евита Перон:
– Шъъът! Дон край фор мииии….и т.н.
– За Родино, давайте ребята! -се чу.
– Cheers! – отговори ехото.
#bahamabahamamama.

***

И нале щото Коледа чука на вратите, а не звъни, взели, че счупили таблото със звънци пред входа и се събрал домсъвета да решава ко прайм, да не вземе случайно да пропуснем „благословията“ я на Йехова, Муун или мормони ле бяха, мармоти ли не помня, ма звънят и влачат крак денонощно.

Първи по проблематиката се изказа бай Милчо полковника, който принципно не е от входа, но като бивш собственик на къща в района, се изявява активно по всички въпроси в шес кооперации:
– Аз ви казах, жива охрана трябва тука! Жива и въоръжена! А да видим как ше чупят тогава мамицата им вандалска!

Марин брокерчето, докато си цъкаше на айфона, без да отмести поглед го контрира:
– Ай стига се самопредлага и ти бай Мильо, не се наяде, ей…

Чувала съм, че между тях двамата има стара вражда още от времето на Маринчо на баща му за два апартамента от 200 кв.м. които баща му бил взел без да му се полагат, ама айде да не разнасям и аз клюки, пък и не ме интересува. Като проуча фактите подробно, ще се изходя и аз по темата.

Бай Мильо обаче прие на кръФ и чест думите на Маринчо и почна да се бара за кобура, за който цялата махала знае, че е празен, но от уважение към пагона и зелените му чорапи си мълчим. Напрежението разцепи леля Стефче акушерката – 73 годишна вдовица, за която майка твърди, че ме е израждала и което както ще разберете след малко, дава отговор на много мои въпроси:
– По мое време пък лепяхме на вратите на заразно болните – карантина и никой не припарваше….и плахо добави – може пък да помогне.

В тоя момент Маринчо за първи път отмести поглед от айфона и го заби първо в пантофите на леля Стефчи и после бавно скролна до рамките на очилата и като чи ли долових лека емоция в иначе перманентно отегчената му физиономия.
Сигурна съм, че за първи път я видя тая жена от 15 години регистрация на тоз адрес. Бай Мильо изпсува през зъби живота, изхрачи се мощно, обра всички лъскави брошури на метро и билла стърчащи от пощенските кутии и излезе. Станах, прегърнах леля Стефче и гордо заявих:
– Тази жена ме е израждала! Да действаме!

Златина Славова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *