Ше си праЙм кот си искам

Баница по рецепта от ада

Много е важно, когато влизам вкъщи, то да го правя с тиха стъпка, неуловимо присъствие и почти като муха. Усети ли ме Мрънкащото чудовище – няма спокойствие, няма тишина, няма отърване!
„Ко прайш, ко ше прайш, ко прай, напръй това, напръй онова, слушай да ти разкажа, чувай ко щи кажа..?“
Въпросите и заповедите се редят един след друг и ни книга можеш да отвориш, ни да легнеш да си почиваш, ни спокойно да се обесиш.

– Що не извъртиш една баница?
– Добре, ще извъртя.
– Ама къде отиваш сега?
– Да разбия яйца.
– Ти знайш ли коя е държавата с най-голямо производство на билки?
– Не знам.
– Афганистан.
– Ми, мноо хуу.
– Къде тръгна пак.
– Ам нали баница искаш?
– Искам. Да ти кажа ли имената на футболистите от френския национален отбор през 61-а?
– Казвал си ми ги хиляда пъти.
– Ма аз ги помня все още.
– Знам, че ги помниш.
– Якимов вкара в 53-тата минута и ги бихме с ено на нула.
– И това го знам.
– Слушай значи: Бернар, Вендинг, Льорон, Родзик, Мариан, Ферие, Висниевски, Мюлер, Скиба, Йот, Ван Сам.
– Нещо друго, което да помогне на баницата?
– Що се подиграваш ся?
– Ми, нали баница искаш да правя!? За кво са ми тия футболисти пак да ги слушам?
– Щото беше голям мач.
– Добре. Мога ли да продължа с баницата?
– Бе, продължавай си, кой та спира!

В този момент почва нещо за елените по Нешънала.

– Ти знайш ли, че съм прайл кюфтета от сърна?
– Да, знам. Някой я бил ударил с колата, начупил я зверската и да не се мъчи я транжирал и ти я донесъл. Много сухо било месото, не ставало за кюфтета, ма се пак сте я изплюскали.
– Точно така! Ако ти падне такова нещо – хич не се занимавай.
– Добре. Да се занимая с баницата, а?

Хоп, почва за катеричките.

– Ти наште катерици засичал ли си ги напоследък?
– Не, не съм.
– Те сигурно са се преместили в Серт Добревите (Роси ;) ). Там никой не ги притеснява. То у нас е лудница – как изобщо са си помислили, че могат да оцелеят в близост се чудя!?
– Стига, бе! Тука? Лудница!? Не мое да бъде!
– За ко ти е тоя нож, нали яйца разбиваш?
– Да си го ръгна в ушите!
-Чакай да ти разкажа само още едно нещо…
– Чакай да си пробия тъпанчетата само…
– Ама с тебе въобще не може да се говори!
– С теб пък въобще не може да се живее! И катериците бягат оттука.
– Не е вярно. Слушай сега как едно време ядохме костенурка в казармата…

Поглеждам – дават за костенурките. Пуснат ли за Сатаната – ясно! Ще ми разкаже за трудовия си стаж…

Какво остана да ѝ сложа на таз баница..? А, да – шепа стрихнин и я мятам във фурната. Пък аз неска съм на диета…

3 thoughts on “Баница по рецепта от ада

  1. Великолепно! Безнадеждните усилия на любовта… За разнообразие сменям баницата с крем-карамел! А като се върнеш от работа, чели ли са ти на глас рекламните проспекти на билата, на лидала, кауфланда ЦЕЕЕЛИТЕ на глас! Ей тъй, да съм знаела какво продават. Прекрасен разказ, образи и диалог.

  2. Заинатил си се баница да правиш. На човека му се говори, а ти баницата, та баницата :D

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *