Яяя......

БГ МАМА

Публикувано

И вчера, както и днес, както и всеки друг ден, си ставам аз в 4:45 ч.
Душ, кафе, бърз преглед на печата, на вас във ФБ да хвърля едно око… И после работя и т.н.

Сутрешната програма ми е винаги една и съща, и винаги с позитивната нагласа, че този ден, тази утрин, всичко ще бъде различно и перфектно до последния детайл. Обаче винаги се случва нещо, което да разруши моя позитивизъм.

Детето разлива млека по пода и дивана или над прането, което съм решила да изсуша на слънчице и проснала на терасата, в последния момент решава да се изсипе черен облак. И аз тичам да го прибирам, и крещя на детето, което ме чака с вързани обувчици и закопчано якенце пред вратата – „Не мърдай от тук!“. После се връщам мокра, но детето вече се е събуло и съблякло и наистина си е още пред вратата, но там са и 37288-те му барбита и кончета и самото ни куче е там и всички те се въргалят на рогозката „Уелкъм“, както и частично по стълбите и в коридора…

И аз греба с шепи и хвърлям обратно в жилището к’вото ми падне – барбита, куче, кончета…и самото дете. После пак вземам детето и кучето от купчината, изтупвам ги, слагам им каишка и раница и тръгваме – винаги тримата, детето на каишка и кучето с раница, примерно, ми няма време за подробности.

Минавам покрай училището и мятам детето през оградата, почти без да спирам колата, разбира се отново крещя „Закъснявамеее!“, докато чистачката която се прави, че мете листа ни фиксира укорително с поглед, който казва „Засрами се ма, госпожа“. После спирам на полето и пускам кучето, което има 10 минути да изръшка тия шеснайс декара, докато аз стоя отстрани и бърша таблото на колата с телефон подпрян на рамото и обяснявам на някого, че ще закъснея с 5 минути.

В къщи откопчавам звяра на вратата, грабвам си чантите и летя за работа. И така до вечерта, когато успяваме да бъдем чисти и комбинативни, в къщи нищо не е разливано и чупено, детето не се е намазало с паста за зъби по косата и веждите, а аз дори съм успяла да си обуя черна пола, красиви и женски обувки вместо несменяемите кецове, с риза съм, а косата ми блести във френски кок.

Сега обаче, кучето се връща, скача в багажника и тръгваме. И като ме блъска една смрааааад в лицето!! Ама смрад!!! В каква оборска тор се беше отъркалял не знам, при все че обори тука няма, нали, уж! После е ясно, аз и той сме по гащи и сутиен в малката ни душ кабина, и много ясно че аз съм в пяна от горе до долу, а той е почти сух и иска да си играем на делфини. Накрая тръгвам за работа, облечена съм с анцуг, косата ми е мокра, гримът измит наполовина, а другата половина се е събрала по челото и врата ми.

Нямам търпение да започне новия ден. Стоя и чакам, не работя, запалила съм свещи, турила икони, тамян нямам, но съм хванала да нижа чесън и ще си направя амулет.
Хубав ден и на вас, приятели ❤️

Алена Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *