Яяя......

Бебета, деца и чайки

Публикувано

Аз не знам какви са били вашите деца като бебета, но моето беше ужасно!

Още преди да се роди ми създаваше грижи – то не бе блъскане, хълцане, тръшкане и безкрайни опити да види белия свят по никое време още от петия месец. Бях чела в популярна книга за бъдещи майки, че бебетата в утробата спят почти през цялото време. Авторката обаче се е объркала, моето не се спря и за минута. Както и да е!

Дойде голямата изненада в деня преди големия планиран ден. Планираното секцио за 6-ти се превърна в непланирано раждане на 5-ти. За ужас на всички докторя, Никола им показа, че не те ще решават кой и кога.

Показаха ми го 2 часа по-късно. Бях леко притеснена….. Видя ми се грозноватичко, някак сбръчкано и подпухнало, увито в зелени мазни пелени, които още повече ме караха да се питам: „Боже, в какво се забърках!“

Всички баби, лели, стринки и чичовци се изредиха да ми носят цветя и плюшени играчки. Е, как пък никой не се сети да ми донесе една пържола? Аз цветя не ям!
А бебето беше настанено в съседна на моята стая с още десетина новопръкнали се. Аз пък бях толкова изморена, че исках само да заспя. Обаче, след като всички бебешоци млъкнаха, едното цяла нощ врещя, имитирайки ранена чайка. Само да можех да стана! Ау, как щях да го тръшна на майка му……!

В шест сутринта в стаята ми влезе сестра, но ме гледа някак злобно и имах чувството, че ще се опита да ме удуши с онова, което ти увиват около ръката, когато ти мерят кръвното.

Реших да я нападна първа:
– Слушай, сестро! Хич не ме гледай с тоя злобен поглед, защото съм изнервена и не съм спала цяла нощ! Само да можех да стана! Онова бебе, дето се дра като чайка цяла нощ, да го махате от тука веднага!

Оная обаче се оказа катил и процеди през зъби:
– Слушай, какво ще ти кажа, родилко! Аз съм три пъти по-изнервена от теб, и аз не съм спала цяла нощ. И да ти кажа, че туй дето се дра цяла нощ като чайка е твоето! Да ти го донеса ли?

И така минаха две години. Чайката не заспа и не млъкна. Нито за час. Обикаляли сме по цели нощи напред – назад, люлеейки го, докато ръцете ни се изтощят. Е, няма и няма! То все стърчи от кошарата и не млъква!

…………………………………..

Мъжът ми решава да ни заведе на релаксиращ уикенд. То бебето вече си е почти човек на година и половина! Яде, ака и търчи напред-назад. И ако беше заспало поне за два часа щеше да си е вече цял човек.

Дават ни прекрасна стая, с изглед към планината, мека спалня и допълнително легло, където да спи То. Радваме се, топло и уютно е. И някак тайно с татко му се надяваме тази вечер да поспим. Имаме си подготвена програма: шейна, ски, снежен човек, търкаляне в снега, падане, ставане . Само с една цел – да го изморим и да заспи!

Вечеряме в ресторанта и някакво спокойствие ни обгръща. Говорим си за нас, за бъдещите планове, дори се размечтахме и за нещо по-романтично. Очите ни блесват. И се появява сервитьорът:

– Госпожо, в кухнята се е навряло дете и дърпа готвача за престилката. Мисля, че е вашето!

Всякаква романтика изчезва на мига. Прибираме се в стаята.
Тоалет, зъби, ръце, крака и хайде по леглата! И една надежда – може да е изморено детето от чистия въздух и да поспи, поне три часа. Нищо подобно! То явно е превъзбудено от цялото ни старание да го изморим. Врещи цяла нощ! В пет без пет събирам багажа. В пет и петнадесет мия наакано от напъване дупе. В шест звъня на рецепция да питам от колко е закуската. Оная рецепционистка ми ежи, защото съм я била събудила. Олее, ако сляза….!

Дочакваме някак до седем. Слизаме в ресторанта да закусим. Там пък хал-хабер си нямат, че имат такива ранобудни гости. Сервират ни. Сами сме в целия салон. Детето се търкаля по пода, но на мен не ми пука – нали не е наакано!

В залата влиза двойка, момче и момиче, които изглеждат потресаващо! Тя е с размазан грим и чорлава коса, а той с гурли и лъскав поглед. Аха, пукали са цяла нощ в дискотеката! Не ги е срам! Носят им закуската, а те едни такива криви, мрачни, та чак да те хване страх.

В това време към мен се затичва детето, с виснал зелен сопол до брадата. И както обичайно, започва да врещи.

Усещам огромна сянка как надвисва над нас. Младежът:

– Ти ли рева цяла нощ, бе?
След дълги увещания ги умилостивяваме да не ни убият.
Оказва се младо семейство, с бебе на четири месеца, което реве денонощно. Едва навили едната баба да го гледа за уикенда, а те да си починат. Добре си починаха и те и ние.

Деница Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *