Крум

Бензинджийски приказки – Манивелата

Края на дневна смяна през некъв април. Пиков час и бенза е пълен с хора, пътища, автомобили. С колегата почти не отлепяме очни белтъци от броячите. Захождам от трета към първа колонка и там попадам на ръждясал Фиат.

Собственикът му е към шейсе годишен чичко с очила, който явно кара втора младост, понеже се е барнал с шпицарки, дънки, кожено яке, а побеляло-
пожълтялата му косица е вързана на нелепа конска опашчица. В момента търка злобарската с четката страничен прозорец, но като ме вижда почва да ръмжи:

– Докато вие си бъркате в носа АЗ СИ ЗАРЕДИХ! А сега зимай четката и ми измий всички прозорци, фаровете и стоповете!ЯСНО ЛИ Е?!
В такива моменти душата ми се превръща във вечно-заледено езеро, а речта ми е погребално учтива:
– Съжалявам, господине, но зареждането на гориво е приоритет – чакат ме и други клиенти.
После кръгом и към друга кола.

Чичкото започва да беснее и да заплашва зад гърба ми, а аз небрежно, през рамо му казвам:
– Абе търкай си там, търкай си! – реплика, която щеше да се окаже съдбовна.

Десет-двайсет литра гориво по-късно на лакета ми увисва дребна миловидна бабка:

– Моля ви, ще ми помогнете ли? – сочейки към вехта бяла Жигула, спряна ТОЧНО на входа на бенза и блокирайки достъпа на други коли.

Проблемът се оказва силно огънат навътре калник на предна лява и при ляв завой ламарините режат гумата. Избутахме колата настрани и карам бабката да отвори багажника за некво помощно средство. Багажника се оказва относително чист и пълен с натрапваща се липса на инструменти. Бабето обаче се осъферясва и вади от купето на жигулето тъжно парче брезент с два малки гаечни ключа и манивела в напреднал стадий на ръжда.
Fuck it – ш’се пробвам и клякам да отдалеча ламарината от гумата използвайки манивелата като лост.

С периферното зрение виждам на неколко метра в ляво от мен злобния газиран чичко и жена му. Вехтия гъзар е не само газиран, ми направо е фрустриран! А на неговата възраст мъжката фрустрация е същото като женската предменструация, ама минус жената!

Тъкмо се изправям и чичкото ми скочи кат гларус на безпризорно кебапче! Гепил с две ръце манивелата и се опитва да ми я изтръгне!

…са, виждал съм очите на лудостта (понякога и в огледалото) и за тва бех хАпсилютно убеден, че ако ми я земе, ше ме издрънчи у главата…вероятно многократно, а аз имам странна привързаност към ръбестия си череп, та реших да не му отстъпвам шибаната манивела! И са се почна едно шантаво дърпане, бутане, извиване…

Чичката се пробва да ме измъди с коленце – очаквах го и се извих, та успе само да ми смачка кутията цигари в джоба. Опита да ми забие кроше в зъбите – и тва го очаквах, та само ми събори шапката…

Нека да уточним нещо – можех да приключа целия абсурд за много кратко време и перманентно да му имплантирам очилата в черепа или да се прославя като първия бензинджия получил Нобелова награда за иновативен метод за отстраняване на сливици. През задника. С манивела.

Обаче (аха – обаче-то винаги те дебне зад ъгъла) в момента съм на работа и ме снимат едно ремарке видеокамери + живи свидетели! А живите свидетели към момента са симпатична мацка, симпатична лелка, симпатичната бабка (титулярен собственик на лелеяната манивела) + несимпатичната съпруга на дъртия пергиш!

Симпатичните три се обединяват в трио „Българка“ и подкарват акапелно песента:
„Остави момчето, бе! Не бий момчето, бе! Ти луд ли си, бе?“, което привлича вниманието на колегата, който е на компресора и помпи гумите на Опела на симпатичната мацка.

Междувременно ние продължаваме с абсурдния танц-борба за Манивелата изкъртвайки по пътя си една от указателните гъбки на бенза.
Колегата се намесва като блъска в гърба пенясалия чичко (не го удря, не го рита – тласка го). Оня на секундата забравя за мен и Манивелата и се опитва да срита колегата, който побягва – чичака го подгонва (Том & Джери Live, копеле!)

Трио „Българка“ се скупчват около мен, което дава възможност на съпругата на психясалия откачалник да започне солово изпълнение:
„Помооощ! Пребиха мъжа миии! Убиха мъжа миии! Помощ!“

Триото симпатяги се посецват за дрехите и викат:
– Нямате ли охрана? Някаква защита?
– Имаме паник бутон – отговарям.
– Е кво чакаш – натисни го!.. Къде е?!
– В него е – соча колегата, който си играе на гоненица с откачалника вече през булеварда отсреща.

Триото „БългаркИ“ подхващат нов шлагер (към колегата, който бега, ама се хили кат пача)
– Бутонааа! Натисни паник бутонааа!

…но вече нема нужда понеже:

а) Психото с конската опашчица едва диша и се е отказал от гонката
и
б) На верандата с масичките за клиенти една от колежките касиерки е заела поза 1:1 като Статуята на Свободата, ама вместо факел държи паник бутон и бясно помпи копчето, сякаш предава на морзовата азбука зов за помощ.

Останалото са подробности -жалкото самовлюбено копеле чуло репликата ми – „Абе търкай си там, търкай си“ като – „Абе дъртак си ей, дъртак си“ – и от там и целият фарс.

Всички сме живи и здрави и нямаше кръв и зъби по асфалта. Нямаше и жалби и съдебни дела, въпреки заканите на тъпанара.

Дааа…The Fuckening в най-чистият му вид…

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *