Яяя......

Благовещение

Публикувано

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Нямам никакви илюзии за изключителност и незаменимост, но може пък и някой да е забелязал отсъствието ми точно днес… Затова ще ви кажа: размишлявах за света и се колебаех как да ви поздравя с този свят и светъл Празник… И знаете ли – колкото повече мислех, толкова повече се натъжавах. Не само заради вируса, за който всеки ден си казвам: „И това ще мине! Бог няма да разреши да се затрие светът, създаван от Него!” Размишлявах за днешния човек. И ми се доплака за него. И се молих, страстно и с цяло сърце се молих на Пресветата Майка Богородица, получила благата вест на този ден. Редих някакви думички наум – хаотично и неорганизирано, неканонично, извън всички молитви, които зная, молих се като уплашено дете…

Майко Божия и Майко на този оглупял свят,
Прости ни, че загубихме лика, който ни даде Твоят Син; че загубихме любовта от душите си; че забравихме милостта на човек към човека; че болката на другите се отдалечи и се превърна в чужда болка… Прости човешката алчност и ненаситност, стремежа към материалното и ефимерното, за сметка на духовното… Просветли съзнанието на войнолюбците, които безогледно трупат оръжия и разплакват беззащитни деца по близки и далечни земи, и искат да превърнат земята във вечно димящ вулкан… Измоли от Своя Син Иисус Христос опрощение и закрила за моето семейство, за приятелите и близките ми, за страдалното ми Отечество, за нашите братя и сестри от славянските земи, за този красив и неоценен от нас свят! Нека Бог въздаде справедливост на човеците и народите, според делата им! Нека ни пази от бедствия, болести, войни и страдания! А ти, Пресвета, погали болните, нещастните и самотните и им дай изцеление и утеха! Подкрепи и мен, слабата и тревожна душа, която се гърчи от всяка човешка болка и страдание, колкото и далече да са те!… И защото е Благовещение, ще се обърна към Теб и с думите, записани в Евангелието от Лука: „Радвай се, Благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените… Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.”

Приятели мои,
Това Благовещение е различно от всички, които съм преживявала досега. Навярно и за вас и така… Не искам и нямам право да ви подвеждам точно днес, а и дни преди Великден, затова ще ви споделя с пределна откровеност и още някои свои мисли. Каквото и да се случи след тях…

Дълго вървя човекът, а и човечеството, по кривите пътища. Дълго време превръща идеите и идеалите си в… кокал, който вместо знаме размахваше пред себе си и пред другите. Дълго подхранваше в душата си сатанински страсти и стремления. Дълго заменяше любовта срещу ползи, поставяйки я безотговорно на тържищния рафт и очаквайки сгоден момент, за да я изтъргува. Дълго човекът разрешаваше да бъде мамен от фалшиви мантри и фалшиви приятели. Сега, когато коронованата заплаха пълзи по земята, той изведнъж прогледна. Все повече хора се препъват в собствените си подменени ценности и виждат, че ЧОВЕКОЛЮБИЕТО И СОЛИДАРНОСТТА не са в това, да се наредят световните лидери един до друг, хванати под ръка, за да демонстрират своето единство след поредния терористичен акт. Народите виждат кой (с риск за собствения си живот) тръгва към поразена Италия с оборудване, лекарства, санитарни и предпазни запаси, и най-вече – със стотици медицински специалисти. Без да смята на дребно и на едро колко ще му струва това. Кой? Нека да кажем кой: спасителните екипи са от държави, поставени в изолация и санкции: Русия, Китай, Куба, Боливия… Къде сте, богати европейски партньори, които измислихте красивата фикция на Обединена Европа? Вие първи затворихте границите си и „поканихте” живеещите по ваше благоволение граждани с европейски паспорти, но от други държави, поканихте ги да напуснат. Нашите борещи се за залък хляб българи – също. Ало, Брюксел, къде са твоите медени приказки за равноправие, когато нашите оперативни щабове и болници работят по 25 часа в денонощието, за да се справят с непознатия вирус?! Ами, вие, оттатък океана – еспериментатори на човешкото търпение, вие къде сте? Какво, оказа се, че не сте недосегаеми, щом и под вашите нозе пламна същият огън, докато се готвехте отново да преминете (като през дядовата си градина) през чужди земи и народи?! Само преди дни готвехте ново военно учение. Дали щеше да е учение, всъщност?

Знам, скоро светът няма да бъде същият… Нито за големите и могъщи държави, нито за бедните и малките. Всъщност, не се знае дали утвърдените от вековете понятия ще останат същите. Защото „малките” са невинаги незначителни. За моята България знам със сигурност – един Ангел отвреме-навреме ми го припомня: на моето Отечество е отредена специална роля! Не съм Касандра, но го знам… И се моля: тези, които имат властта да включват зелените семафори пред България, да бъдат разумни и мъдри, и да направят правилния избор! Моля се: Пресвета Богородице, дай ни сили и търпение, Майчице, да излезем от изпитанието и да превърнем Божия замисъл в дело!

ЧЕСТИТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ВСИЧКИ!

Елка Няголова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *