Виктория Тинтерова

Блазе ни, Кобри!

Публикувано

Един ден мъжът ми и детето, тогава на около 5 години, се прибират от пазар. Детето носи щастливо едно камионче.
– Ей, много ти е хубаво камиончето, блазе ти – казвам му.
– Добре, че го видях, иначе нямаше да съм блазе!

И аз заподозрях, че е имало и тръшкане….

Така Цветанов, ако не беше видял вълшебните надписи и не се беше потръшкал, нямаше да е блазе…. Щото, очевидно, е блазе! Колко е засмян тия дни, весел, една еуфория го е обзела… То е защото сега е още по-свободен да измисля мизеверлъци.

Арестите, обвиненията, борбата с лошите и нахлуваниците по офиси и служби рязко ще се засилят. Вече никой престъпник, необвързани с герб не е в безопасност. Даже в телевизорите са свободни да нахлуват…

Телевизорният ден започна с един незабравим кадър – две репортерки искат да питат нещо съседка на някакъв тип, който си биел детето, звънят на вратата, отваря някаква жена, ужасява се, като ги вижда и се опитва да си затвори вратата. Обаче една от репортерките със злобата на питбул фанал съседския пинчер, се фаща за дръжката на вратата и дърпа с все сили към себе си… Във всяка нормална държава, борбата със злите сили трябва да е такава! Безкомпромисна и жестока.

Слава Богу обаче, Кобрата целуна една кокона, та даде на Цветанов малко време да се поокопити…. Лекичко да се поогледа, защото сега започваме и една друга борба като народ. Тази за честта на Кобрата. Той е балкански мачо, не е некъв смотан холивудски режисьор. Когато поддържахме Ми туто, бяхме за женките, защото защитавахме международното положение, а и ни харесваме черните рокли и малки и големи. Катрин Деньов ни викаше – бе, хора, искам да ме ухажват! Ама ни е – не! Ми ту сме всички – и Гала и Николаев… и който се сетите.

Ама сега Ми ту, Ми ту, ма сме си от Кобрата и сме за! Ако Кобрата не те пощипне, начи не си живял истински!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *