Късно лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Есента се усеща вече – дори в най-големите обедни жеги се чувства, как лятото прегаря. Улиците опустяват, напечени от слънцето, колите фучат с приспивен шум, дърветата изнемогват от горещия въздух и свиват листа, за да запазят влагата им. Но в мигновените мярвания на лястовичи стрели, в синьото на небето, в наедрелите гроздове по асмите в […]

Новините тази сутрин

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Новини от света: Мечка изяде изследовател в Канада. За да ни стане съвсем ясно как точно е станало, да си го представим добре – Николаев описа случката: Изяденият тръгнал с приятелката си из канадските гори, да борят глобалното затопляне, привечер си опънали палатката, легнали си, но през нощта една мечко-стръвница, канадска, бръкнала в палатката, хванала […]

Кой чука там!?

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

14:30 Мъж майстори нещо по звънците пред входа на блок близо до „Македония“, чука с чукче или с отвертка, усърдно намества там нещо си. Работата изглежда бърза. Слънцето сипе жупел, а от съседен отворен прозорец лети мъжки гневен глас: “СТИГА СИ ЧУКАЛ! ДО 16 ЧАСА НЕ СЕ ЧУКА!”. И понеже в промеждутъка от секунда и […]

Чистѝ България за един преход време

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Министърът Нено Димов вика, че „Чистѝ България за един ден“ е готино, защото се превърнало в прекрасна традиция, която сме нямали… Да бе, Нено, не се прави на толкова млад, не помниш ли ленинските съботници?! – Вместо някакви хора да се търкалят по улиците и да викат – горките кредитополучатели, лошите банки ги тормозят…. – […]

Неделна аларма

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не знам дали студът ме събуди пръв или съвсем не скритите вопли на Чочо, който ревеше пред входната врата след мъжа ми, тръгнал на дежурство. В четири сутринта, за Бога! Опитах се да игнорирам плачевните извивки, но, когато осъзнах, че скоро полиция, гражданска защита и фондация „Четири лапи“ ще задумкат на вратата, предпочетох да стана. […]

Мракът на българския Дери

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Защо досега не написах нищо за случая в Сотиря? Беше убито дете, умря мъченически навръх Богородица. Показателно! Страховито! Не искам да ровя в тъмната материя, да надничам в тайнствени и опасни кътчета, да повдигам завеса, зад която може би се вихри Мракът. Може би, ако човек надникне зад тази завеса, вече няма връщане назад – […]

Ароматът на есен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ароматът на печени чушки, разстилащ се над нашия квартал, припомня за идващата есен насред августовските жеги. Преди обед, по хладина, или пък надвечер, когато горещините омекват, на нашата улица, състояща се от къщи с дворове, често се разнася уханието на печащите се върху скари, барбекюта или жива жарава червени и зелени пиперки. В най-ранните ми […]

Хвала идва от „хваля“, нали?

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

Днес ще хваля телевизорите! Богомил произнесе без нито една грешка, цели 3 пъти, Попокатепетъл! Даже уцели държавата на Попокатепетъл. Което си е за хвалба, за хвалба си е! Браво! Също така прави впечатление, че репортерите по пожарите изглеждат по-добре от репортерките по снега през зимата. Малко лъщят на слънцето, но поне са сухи и не […]

Шивачка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Баба ми по майчина линия беше шивачка. По цял ден у нас идваха жени да им шие и за мен беше страшно интересно да стоя при тях в скромната и много чиста „долна“ стая, отделена с малко антре и две вътрешни стъпала от „горе“. От червено-оранжевата пътна врата тръгваше спретната циментова пътека – винаги пометена, […]

Когато бях касиер в Лукойл някога…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Това винаги ми е било любимо, още от времето, когато работех в Лукойл и особено в краткия отрязък бидейки касиер там. Иначе си бях „контрольор“ – помпозно звучаща длъжност за момчетата зареждачи. Седнал съм на едно високо столче, моята форма на бунт срещу малоумните порядки и правила сътворени от някой си Рашо Рашев – с […]