При застрахователя съм, при застрахователя съм…

Posted Leave a commentPosted in Яяя......

Намирам се на място, което се посещава предимно от мъже – при застрахователя съм. Влизам в този офис и да – аз и едната служителка сме единствените същества от женски пол. Това не ме смущава особено – напротив, тъкмо ще има кой да удари едно рамо, ако се наложи, все пак половината от тях са […]

Да натаковаме глупаците, а именно и заедно!

Posted Leave a commentPosted in Виктория Тинтерова

Подсети ме една фб колежка за „Да изчистим България за 1 ден.“ Такъв комсомолски патос не се забелязваше в мрачните комунистически времена, но то е сигурно, щото се разсейвахме с Ялта* и опашките за стоки по второ направление. На ленинските съботници ходехме тъжни и отчаяни. А ходехме, щото ни задължаваха. Аз не ходех, щото повече […]

Застраховките под шипковия храст

Posted Leave a commentPosted in Виктория Тинтерова

Големият Мозък ни каза, че като сме видели по-ниските цени на застраховките е трябвало да се сетим моментално, че ще фалира дружеството и че не му е читава работата. Тия застрахователи наистина са съмнителни, събираха мангизите на хората пред пещерата Съевата дупка, седнали на две пластмасови, рибарски столчета с един плажен чадър, сгъваема маса и […]

Искра Джоунс

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Тази повторяемост на любимата поредица за Индиана Джоунс, внася спокойствие в иначе бурната ми като море на Айвазовски душа. Има някакво мило и топло усещане, някакъв уют в това да погледнеш програмата и да видиш, че в неделя вечерта ще дават някоя от сериите на филма. И вечеряш, пържолките ухаят, гювечетата са още горещички (как […]

Вила за спомени

Posted Leave a commentPosted in Яяя......

Шестнадесет. Толкова са годините, през които не съм ходила на вилата. Всъщност никой не е. Един тийнейджър време. Или, както се оказа, една джунгла време. И нови съседи, няколко опустели къщи, нова, асфалтирана улица, вместо черния път за пешеходци, строежи, няколко джипа и едно голямо оранжево куче, което си е направило пътека през двора ни – […]

Да бъде смрът!

Posted Leave a commentPosted in Ше си праЙм кот си искам

Да бъде смрът, да бъде мръсна – каза единият от двата петела на другия и се спусна връз него… А всичко започна ето така: Разпищолил съм се в стаята си, спя, както обикновено напълно гол и с разперени крайници, обхванал колкото се може повече от площта на леглото. В момента, когато чувам паникьосаните гласове на […]

Моето голямо лятно отслабване

Posted Leave a commentPosted in Яяя......

Най обичам някой да ми обяснява колко лесно се отслабвало лятото. Имам разни превзети приятелки – една през друга се тръшкат, че лятото не можели да ядат. Горещо било, не ти било до ядене – на кого въобще му се ядяло в тая жега?? (АЙДЕ ПОЗНАЙТЕ ОТ ТРИ ПЪТИ). Едната сутрин пиела смути от целина […]

Играят ли деца вън…

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Седя и гледам от прозореца – никакви деца не играят вън. Няма ги. Ни в делник, ни в празник. Ако ли пък видя дете, то е забило нос в противната тухла на телефона, нещо чати, нещо сумти, нещо зяпа и върви като спънато, без да си гледа в краката. И си прави селфита. Много селфита. […]

Трактат за кюфтето

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Ако някой иска да каже нещо против кюфтето, нека говори сега или да замълчи завинаги! Всяка прилика с действителни лица и събития е плод на авторовата фантазия и цели единствено подсилване на патетиката. Кюфтето е едно от най- великите открития на човечеството. Неговата история датира от дълбока древност и праначалото му се губи нейде в […]

Едно голямо сърце

Posted Leave a commentPosted in Яяя......

На този ден преди две години разбрах, че много съм обичала и имам голямо сърце : Лежа опната възнак върху кушетката в спешния кабинет. Докато лепи вендузите на кардиографа по тялото ми, сестрата обяснява – и нали знаете, ако състоянието ви не е животозастрашаващо, ще трябва да си платите 35 лева такса. Замислям се какъв […]