Ше си праЙм кот си искам

Божана си мисли, че прави мусака…

„Пусни бе, пусни – вика баща ми – някоя от ония телевизионни кулинарии, да дадат някаква идея к’во да сготвим неска!“
Пускам 24 кичън.
А, Божана!
Тъкмо мусака щяла да прай, ама то не било точно мусака. Бе, кат мусака, ма по-друго. Ма общо-взето мусака. Е, не баш де.
Петнайсе минути обяснения как е мусака, ама не е.

„- Дай малко баничка ве?
– То не е баничка – то е кифла.
– Е, дай малко кифла тогава.
– То не е и кифла – на бюрек блъска.
– Ми, дай бюрек малко.
– Веее, то и бюрек не е – сиренка е.
– Ам, дай малко сиренка.
– Бе, я си еби майката! Ти не знайш ко искаш, ве!“

Такааа, първо щяла да конфитира картофите.
Бошке, ко ше им прай на горките картофи!?
Ох, не било някакви сексуални извращения – слагала ги да плуват в олио и на 100 градуса в ена „маааалка касеролка във фурничката“.
Че те ше станат кат джумерки ма, Божано! Няма са ядат от мас! По-хуу напрай един бахур, дет да ней баш бахур кат ше прайш такива мазнотии, ма ти си знайш..
И после почна да фърля в „ена голяяяма касеролка“ кот ѝ падне – черен пипер (добре), бял пипер (не е добре), риган (!?), мащерка (!?!?), бахар (ти нормална ли си, ма!?).

„- Ко има за ядене?
– Лайна с ягоди.
– Аууу, пак ли ягоди…“

И после вика – „Ся ше сложим едно хубаво парче кайма.“
Парче кайма!? Божано, ти си мноо тъпо парче! Каймата да ней торта, ма?
После разпрая – „Ше я стрийм на ситно така, че да стане на пръст, на пясък. Много мразя да се налага да дъвча големи парчета кайма.“
Ма, метни я напрао с пасатора таа клета мусака ма, Божано! Еби ѝ майката, разпарчедосай я на молекулярно ниво, дейба изпращялата ти гарга!

Баси модерната работа са тия изгъзици! Правиш нещо, дето няма общо с нищо друго на света и го наричаш с някакво традиционно име, ама така по-алафранга.

„Чукча се връща от екскурзия в Африка и другите го разпитват:
– Кво видя там?
– Зебра видях.
– И как изглежда?
– Нали сте виждали северен елен?
– Виждали сме.
– Ами, като елен, само че черно-бяло.
– И кво друго видя?
– Жираф видях.
– И как изглежда?
– Нали сте виждали северен елен?
– Виждали сме.
– Ами, като елен, само че с много дълга шия и на петна.
– Друго?
– Крокодил видях.
– И как изглежда?
– Нали сте виждали северен елен?
– Виждали сме.
– Е, нищо общо няма!“

Какво остана? Картофите им се е разказала играта от конфитиране, каймата се е разнесла и е станала ситна като пясъка на трета буна, подправките подходящи за гаспачо, нежели за мусака, са се омешали и придали на тая гняс вкус на нещо вече един път ядено…

Даааа, заливката!
Нея отделно ше я прай, после щяла да я реже на пацули и да я реди връз оня бъркоч. Начи, три вида мляко, яйца…и агар-агар!
Ма това мусака с желиран кекс отгоре ли ша става ма, душа?
„…мммм, ше стане стил желе, стил мус…“ цвърчи Божанка.

„Срещнали се Гарабед и Киркор, които имали по един павилион за скара на пазара.
Гарабед попитал Киркор:
– Киркор, абе аз правя кебапчета, ама твойте са по-вкусни! Какво им слагаш, че при теб повече народ се реди?
Киркор отговорил:
– Ред кайма, ред лайна! Омесваш добре и печеш!
Гарабед се опулил:
– Ама ти и кайма ли слагаш бе, Киркор???“

И т’ва нещо ше го сервира на хора!? Баси хората, баси Божаната!

Край!
Сложихме да ври боб. Нормален, традиционен, български бял боб.
Бах маа мо – човек не може вече да пръдне без някой изпращеняк да му определи наклона на кухнята!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *