Ше си праЙм кот си искам

Боксерки в сладко-кисел сос

Импулсивно решавам, че трябва да си купя боксерки.
Знаете, човек има такива резки желания като е айляк – дъвки на касата ще вземе, сирене на промоция ще мушне в количката…аз боксерки!
В Шумен, точно на пазара, има един китайски магазин с истински китайски разбойн…пардон – работници.
Има бельо, играчки, джиджавки, айфони сигурно…абе, всичко!
Влизам и започвам да разглеждам.
Избор има, затова не бързам.
За стандартите на заведението обаче, явно съм прекалено бавен и към мен се приближава едно с дръпнати очички, май е момиченце и си предлага услугичките:

„С несто мозе ли да помогна“, пита ме.
Казвам – „Не, ще се оправя сам.“
Тя пак – „Стото дълго разглездате…“
„Ами търся си долни гащи – ценни работи ще държа в тях, пък и дупето ми е яко.“ – прая се на Антонио Ресио от „Новите съседи“.

Момиценцето се разкарва сконфузено и ме оставя на спокойствие, а аз пак като Антонио промърморвам – „Досадни имигранти.“

Оставен на относително спокойствие си избрах два чифта гащи и тъй като нямам нужда от друго ги нося към касата. И тук започва истинската история…

Друго жълтурче ми маркира покупката и очаквателно ме гледа. Аха! Иска пари.
„Колко ви дължа? – питам аз.
„Двинайсе и четийсе.“ – отговаря ми.
Плащам, то ми се усмихва свенливо и вече гледа към други гащи на друг като мен.
Мой ред е да погледна очаквателно.
„Несто дуго?“ – пита ме тоя път тя и едното дръпнато оченце играе китайски кючек.
„Да, касовата бележка, ако обичате.“ – отвръщам.
„Не уазбиам“ – прилага ми номера на китайката, китайчето.
„А, викам, не уазбиаш!? Педи малко си уазбиуаше ного добе.“
Мисля, че когато някой некитаец заговори като бежанец, веднага се включва някаква аларма, защото към мен вече се носи една женица с европеидни черти и добро българско произношение, посредством което ми задава въпроса:
„Някакъв проблем ли има, господине?“
„Ами искам си касовата бележка за покупката.“ – осведомявам я аз.
„Ох, съжалявам – не ни работи касовия апарат.“ – на свой ред ме осведомява тя.
„Ами, аз ще изчакам да го оправите..“ – контрирам я.
„Отдръпнете се другите клиенти да си платят и изчакайте тогава“ – властно се опитва да ме избута встрани тя.
„А, няма да стане! Оправете си апарата и си бачкайте с останалите, аз ще изчакам точно тук, където съм в момента.“ – режа я ледено.
„Отдръпнете си или ще извикам полиция!“ – изведнъж минава в кресчендо тая.

Ма ного рано вдигаме децибелите ма!? На други места са мятаме след още барем три размени на завоалирани обиди!

„О, да – обадете се на колегите, а аз ще звъна на НАП междувременно.“ – спокойно ѝ отвръщам.
Това с „колегите“ я смущава видимо. Използвам този номер за трети път и досега винаги е в целта, пък и си нося картата за отстъпка в „Кенвело“ – синя е и ако я размахам набързо един изнервен човек ще ми се върже. Гледал съм го по филмите – минава.
„Наскоооо, ела да погледнеш апарата!“ – вика към служителя по киберсигурността и касовите апарати шефката.
Наско идва и отдалече му личи, че много разбира от счупени касови апарати. Визията му е такава, не мога да ви го обясня, но в тези кръвясали очи и огромен бирен корем има нещо…
Влиза Наско зад щанда, включва и изключва копчето на касовия апарат около осем пъти (седемте от тях за респект) и апарата си тръгва. Аз ви казах – железен специалист!
Онова нископърдящото китайче ми чуква бонче, а шефката ме пита:
„Доволен ли сте?“
Аз я довършвам – „Ако ще остроумничим, ще се наложи да помоля да ми издадете и фактура, ок?“
Това пресича креативната ѝ мисъл и тя започва да се изнася с всичкото достойнство което ѝ е останало – около два грама, не повече.
Аз пък царствено се ориентирам към изхода и пожелавам през рамо – „Довиздане! До суедвастата събота – се си пазаувам потник…“

2 thoughts on “Боксерки в сладко-кисел сос

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *