Ше си праЙм кот си искам

Булка…остъй – имаш желание. Сачу, запали ми ена цигара!

Сачу го забрайла баба му на пазара. Лелейййй, к’ва драматургия са отприщи!

Дваесе минути сичко върви на забавен каданс и с купища близки планове на уплашената физиономия на бабката, ама толкова близки, че ѝ открих перде на лявото око.
Тича оная из сергиите и тревожно вика: „Сачу, Сачу, къде си чедо???“, ама без глас го вика – режисьорска хрумка, добре, че мога да чета индийски по устните, та да ви го разкажа.
Явно, наистина гениалният режисьор на пулт е решил, че пускайки съспенсчика, който с цимбалото си вдига градуса на напрежението в индийските сериали, и минавайки на 32 оборота без звук, ще закове вниманието на аудиторията.

Леля му на Сачу пък, вмъкната елегантно в епизода, докато бабата търчи из пазара и бавно полудява, се натъква на племенника си съвсем случайно, след като е излязла от банката със своя любим – него още не го знам как се казва, но до трийсе епизода ше наваксам.
Заебаваме Сачу за малко, за да надникнем в тая сюжетна линия, а и както споменах – намериха го малкия и сега е проблем само за баба си.

В банката големи неприятности са имали тия луди-млади, ама големи – не им откриват сметка, щото нямат снимки и адресна карта. Индийска бюрокрация.
Да, ама се явява Фажун (поне беше нещо с Ф), някаква брачедка, която излиза от един от офисите и виждайки двамата сякаш вижда Батман да целува с език Делян Добрев. Това я кара да вика с патос като в прединфарктно състояние – „КАКО! БАТКО! КАКВО ПРАВИТЕ ТУК!?!?!?!?“

Настръхнах!

Ам, ко да праят, ма – небет шекер смучат на теферич. Дееба брачедката ти тъпа! То банка, ма! Ко толкоз е станало!?
Ше кажеш, че е спечелила екскурзия до Силистра и тъкмо излиза на обиколка край Дунава, вярвайки, че е единствената от Индия в тая точка на географията и изведнъж БАМ! -насреща ѝ кака и батко.

„Додахми сметка да си отворим, ма тоя пезевенк не ни дава.“ – обяснява обидено лелята и сочи служител с лице на мушмула.

„Аз – прай са на важна Фажун – неска сабалян почнах работа тука като помощник-мениджър и нямати никви проблеми како и батко – смятайти сметката за открита!“ – ги успокоява, пък оня на барабаните пак свири туш се ено сичко са случва в цирк „Монте Карло“.

Ся, всъщност туй последното се случва преди тая с неоткритата, впоследствие открита от Фажун сметка да намери Сачу. Иначе, като го намери го заведе у тях си, там пък цъфна баба му, първо са повайка стабилно и не знам кой какви лайна е ял, ама като излюска един наопаки на лелята, чак на Сачу му тръгна сопола.

Бой, крясъци, сръбска…пардон – индийска музика… Страшно!

Тоз, дето го играе гадже, седи и мига на парцали, бабата псува на индийски и кълне на цигански, Сачу реве, леля му гледа като пръднала всред стадо свещени крави и не може да вземе решение да си навие сарито около хълбоците и да търти да бяга или да яде шамари до припадък.

Аз нали съмфшок през цялото време и даже не разбрах кога е свършил епизода, баш по време на тая гротескна сцена…обаче веднага, даже и реклами нямаше, започва турски сериал, който бих следил, стига да не си прережа вените по дължина, което ще се принудя да направя в акт на милосърдие към самия себе си, ако наблъскат още някоя и друга сцена като следната:

В дома на, доколкото разбрах – Джамал, посрещат ена натокана госпожа. Цялата челяд е построена от най-нисък към най-висок и се хилят зверско угоднически.

Има някаква далавера в тоя уж импровизиран прием. То поклони, то реверанси, то се преглъщат храчки от зле прикрита неприязън към гостенката.

Докато мадам с високото положение влиза и се оглежда гнусливо още в антрето, стопанинът започва безумен диалог с жена си:

– Вземи ѝ палтото, Есма.
– Ще го взема, Джамал.
– Да, да – вземи го.
– Готово, взех го.

Туй ако е парна баня и тая трябва да се разхвърли гола, а домакините да ѝ сгъват дрехите, ше изстине водата в бойлера дорде я обслужат.

После всички, след подкана от Джамал, се придвижват в „горната стая“. Есма се бави нарочно, дърпа мустакатия си мъж за ревера и му шепне възмутено:
– Какой туй нещо ве, Джамале – няма ено цвете, ена кутия бонбони! Така ли се ходи на гости?
Пък Джамала ѝ вика:
– Те да я земат един път, аз ше ти купя бонбони, ти само си трай…

И точно тук, преди да разбера каква е шибаната драма, изгасна тока. Вселената е милостива към мен…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *