Днес има една хубава новина – грипът или така наречения – грипЪ, убивал бързо.
– Грипът идва много бързо, много бързо ти става лошо и много бързо убива! – някакъв тип, нАучен работник, преподавател по заразни болести при Хемикян.
ТипЪ приличаше на доволен погребален агент, сдържано загрижен и добре възпитан.
Аз бих ви препоръчала моите съвети за грижи за болни хора. Оня ден мъжът ми яде едно рибе и се обрина.
Начи, внимавайте:
1. Непрекъсанто питаш болния, да речем през 5-8 минути:
– Поду ли ти се езикът? Или изобщо дали му е лошо.
2. Когато спре да отговаря, започваш да го наблюдаваш разтревожено също през няколко минути.
Също така си длъжен да преследваш болния с айрян със сол, без сол, вода, чайове с мед и лимон, попара, лекарства, които той не иска да пие и да му обясняваш ползите от течностите. Може също така да му предлагаш да му премериш кръвното, въпреки, че 10 пъти ти е казал, че не ще. Има надежда да му писне и да се съгласи….
3. Когато си легне, през половин час светваш лампата и се надвесваш над болния, за да видиш още ли е болен. Само първия, на втория път болният пита:
– Кво става?
– Нищо, нищо, спи си…
По някое време болният започва да псува тихичко, но много съвестно. Това е моментът, в който спираш да светваш лампата, но издаваш възмутени шумове, че не са ти отразили грижите… На сутринта се сърдиш вече демонстративно, не му предлагаш нищо и болният се успокоява. Точно, когато го видиш така успокоен и напълно обезоръжен, с приспано чувство за самосъхранение, слагаш пред него хапче и чай.
––––-
– Иванов, защо сте в отделението с венерически болести, вие сте болен от дизинтерия?! Ще се заразите!
– Докторе, не искам да умра като дрисльо, предпочитам като пич!