Яяя......

Бързо хоро

Преди години излизам на механа.
По едно време започна да звучи много бързо хоро. Народът веднага наскача и започна да играе. Голяма красота, казвам ви, а земята се тресе отдолу. Иска ми се и на мен да стана, но пусто хоро не го знам.
Гледам играещите в краката, а те направо не стъпват по земята… свят да ти се завие.

Нали съм млад и куражлия, ставам ще се ловя и ще го уча на момента. Речено – сторено.

Хванах се и аз на хорото и то не се хващам къде да е, а се хващам до човека дето играе най-добре! Гледам го уж в краката и повтарям. Не ми се получава и това си е…
Решавам, че ще импровизирам и ще си играя както ми дойде. Дигнах си главата и заиграх, че даже свирках и виках.

Свършва хорото, а играещото до мен момче ми вика: „Пич, кажи какво пиеш да те почерпя“, отказах почерпката, но ентусиазиран от реакцията му, все пак той играеше най-добре от всички на хорото го питам „Значи в крайна сметка се справих, а?“ Той се усмихна и каза „На емоция беше по-добър и от мен, това е важното!“

Нали съм обратното на острото, обръщам се и тръгвам към моята маса мнооого доволен от себе си. Само след две крачки една непозната, но с широка усмивка дама, започна да ме прегръща и целува с думите „Браво, леля, брааааво! Напълни ми душата! С такова настроение игра, с такава емоция и усмихнат до уши, А ЗА НЯКОЛКО КРАТКИ МОМЕНТА, ДОРИ УСПЯ ДА ВЛЕЗЕШ В ТАКТ“.

Въййй, тъжни мисли ме обзеха, каква ли уникална гледка сме били един до друг с можещото момче и на практика точно в този момент осъзнах смисъла на думите „таварищ мы посралис“..

Калин Велков Красимиров – Кичо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *