Яяя......

Бърканица

Публикувано

Преди много години, моя близка ме помоли да я придружа до гледачка (тогава и екстрасенсите бяха на мода – Кашпировски лекуваше пърхот по телевизора, но вече мъжко и женско….всички сме плешиви,) но не за това искам да разкажа. За гледачките, които са властелини на пръстена в един кръг от популярни хора и аз се надявах, даже вярвях, че тази мода ще отмине…

Да се върна на гледачката обаче, при която придружих моя добра позната и все още популярна певица от фолк ансамбъла.
Ами…нищо не ѝ каза, освен режийнито, че ще пей докато е жива и ще има фенове.
Обаааче….извика мен! Обработен вангелски метод – „Викни, момичето, което е с теб“. Не, не беше сляпа, даже виждаше повече от необходимото. Аз съм суетна и дори кофата с боклук да изхвърлям, ще си сложа поне един пръстен (фалшив) ама, да блещука там нещо ..и тя точно това фиксира, ама с окото на крадлива сврака.

И влизам аз…на лицето ми е изписано, че грам не вярвам и тя ме мята от вратата:
– Такива като теб невярващи, големи проблеми ще имат! Имаш? Нали?
Аз мълча и не я гледам в очите. Имаше в стаята един килим с ресни, които бяха разбъркани и аз започнах да ги подреждам наум. Тая женица, като полудя и започна да драска в една тетрадка нещо и ми казва – „три брака ще имаш, трима мъже ще умориш, но ще спечелиш!“
Въх, майкоо…подскочих от възбуда!
Тогава нямах трийсе години и още съм с един брак, но от любопитство, след като подредих ресните на килима, попитах:
– А, това кога?
– Дава ми се цифрата 6. Шест месеца, шест години…но ти ще оцелееш. Запомни!
– Аха, ясно. Значи, пандемията от испански грип е продължила само две години, а аз имам ШЕСТ на разположение…това е вери много добре…😁
От тогава не ходя да придружавам никой по гледачки, щото пандемията е фмене.

………………..

Гледах клип на бебче с плувки на ръцете, как се опитва да отхапе банан. Не му се получи и то така се ядоса, ама като възрастно се ядоса и въпреки пречката (плувките) не спря да се опитва да докопа банана. Майката го снима и се смее. И аз се смях. Много! Цялото „мъчение“ продължи по-малко от минута, след което – мама, му подаде банана ❤

Коментарите под видеото обаче не спират! Шокиужаст! Майка измъчва дете с банан!
Абе, вие луди ли сте, или ше полудявате!?
Мъчение има само фмозАците ви объркани и свободата, която ви дава интернет, да се изхождате под всичко, сякаш сте яли череши с костилки, иле мушмули!

Страшно много харесвам децата и даже бях решила преди време да ставам учителка в детска градина. Да имам спокойствие за tea time и да будя дечурлигата от следобеден сън, като ги замерям с високовъглехидратни бисквити по леглата.

Това последното го казвам, защото и аз съм била хлапе и съм била поверена на „грижите“ в такова учреждение и най-забавното което помня от там беше – правя се на заспала лисица и когато другарките отидат да пият кафе и пушат цигари в тяхната стая…тихичко да се промъкна до шкафа с бисквити и квот мога изям-изям, другото – доставка по леглата.
Имаше един Добрин обаче, той ме издаде, щото беше злояд и криеше бисквитките под възглавницата. Покрай него ме хванаха…иначе пет пъти викаха ХЕИ-то за съмненение в нашествие на гризачи…
Та, ако бях станала детска учителка, тоя Добрин, щеше да е с плувки на ръцете!

…………………..

…и понеже открихме сезона на – „Не пипай това – за Нова година е“ се сетих за баща ми и „любимите“ му партакали.

Когато бях дете, беше скрил в шкафа с документи три кила портокали за новата година и забравил. След няколко месеца (къде юли) ги намери разложени върху зелените спестовни книжки на мен и на сестра ми. Какво стана с книжките не помня, ама майка не му говори до септември, щото криел храна от децата, а до декември – злополучния шкаф стоя отворен да се проветрява, а аз лъгондрех съучениците си които идваха у дома, че имаме полтъргайст и той го отваря.

Искам да ви кажа, преателчета, че баща ми е добър човек и за хубаво го е направил туй нещо, ама от тогава като види портакали и почва да си мери кръвното.

Бях забравила за случката и както всяка година съм си направила празнична портокаловомандаринина украса у дома, щото както вече разбрахте – нямам травма от портокали…
И се звъни на вратата. Отварям – баща ми. Пристъпва две крачки назад и се хваща за пулса – „Тука вони на партакали!“
Опитах се да се пошегувам, че ще ги скрия в шкафа, ама стана по-зле положението. От мен да знаете, преателчета – никога не се шегувайте с травмите на другите хора. Със своите може. Даже е препоръчително.

…………………

Чакам на касата в магазин и вече ми наближава реда и телефонът ми звъни с тази песен на Глория Гейнър. Котиту ми звъни с нея…сървайвър, сещате се. Праскам му червената слушалка и касиерката ме поглежда с ЕЕЕЙТАКИВА разочаровани огромни очи!

– Аууу….това е любимата ми песен! Жалко, че я спряхте!

Аз ѝ удрям един мигач и се усмихвам под мустак:
– Мъж ми, пак ше звънне, упорит .

Иии…прас! Глория озвучи магазина. Оставих го да си звъни, вече плащам, касиерката се кълчоти и пее…абе, веселко стана. Излизам от магазина и пътьом си мисля – „Абе, аз е тъй без да искам, почти насила, моа ле смачкам един мазен дюнер с мноу чесън, А??“
Оказа се, че мооога. Бъркам да плащам и гледам – касиерката ми върнала 20 лева повече. Айде пак до магазина, фонтя на чесАн, смАрт!

Влизам, тя като ме видя, се ено панагюрското съкровище влезе фмагазина – светна! Викам ѝ:
– Ти хубу ми се радваш, ма Глорийка ти изяди надника, мдааа…

Пък пред касата опашка голяма и всички наострили уши. Как да е, разбрахме се, хората се смеят, само дето аплаузи нямаше, ама един госпин, така по-засукан, ми вика:
– Моят телефон звъни с Любе – „Поручик Галицин“, дали ше вържи с един двайстак?

Викам му:
– Госпиндругарю, на поручик Галицин мое Ви вържа толька Я! – и прас и на него един мигач с друото очо – да има баланс фвселената.
И тогава вече ми ръкопляскаха! Поклоних се и излязох.

Златина Славова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *