Модулациите в речта на вънкашната ни ме кара да се чувствам като на концерт на Виенската филхармония. След като се консултирах с дете, което учи солфеж, мога да определя тази модулация като хроматична, от до мажор в до-диез мажор. Иначе, извън солфежите и до-диезите, изреченията ѝ са подходящи за оперета. Или водевил, което музиковедите определят като лека комедия с музикален съпровод. Може би, лошите, като чуят какви ги говори вънкашната ни ще умрат от смях и по този начин ще ни отмине кризата.

Потресаващ е разговорът за заплахите от Ираноиракската държава, със столица някъде около Пекин. Модулациите преминаха в паралелни тоналности – от до мажор в ла минор, тази тема вече е сериозна. Тук-там малко кикот за цвят и попляскване с ръце.
Ако се съберат с Габриел и Пекинската, могат планини да повдигнат, както се казва. В съпровод на „Ай лов кеш“, в изпълнение на 100 Кила, със съпровод от Подлогите и под диригентството на Цвъ, тези особи могат да ни спасят от всички лоши, защото дори и техните сърца би докоснала тази уникална филхармония …. на глупостта.

– Не, не, оставете ги тези нещастници, българите, те са си наказани вече… – би изхлипал отчаяно и би пуснал сълза за нас и най-страшният сатрап на света.

Да обобщим вътрешната и вънкашната политика и загрижеността на герб за държавата и нас в частност така:

Петров от третия етаж тръгнал на пазар с тригодишнит си син Жорко. Хванал го за лявото краче и заслизал по стълбите. Главичката на Жорко правела „бам-бам-бам“ на всяко стъпало. Срещнала ги Иванова от партера.
– О, Петров, навън е много студено, ще му падне шапчицата на Жорко така…
– Няма страшно, Иванова, здраво съм я заковал! – весело обяснил Петров, махнал ѝ дружелюбно с ръка и продължил по пътя си.

Виктория Тинтерова