Искра Веселинова

„Веднъж ослепи ме и падна край мене гореща звезда…“

Снощи изгледах две неща – „Фермата“ и „Шоуто на Слави“. С трето око следях пък кой ще иде да се излага в Брадъра.
Третото ми око констатира с огромна мъка, че Ваня Костова се е превърнала в тъжна и леко мръднала буца тесто, а ми се искаше да я запомня с „Веднъж ослепи ме и падна край мене гореща звезда…“ Е, не било писано.

В тази връзка си позволявам да отбележа, че май обикновените хора, даже бедните хора, живеят с достойнство, което на известните и богатите им липсва, уви.

Но, да си дойдем на думата. Обичам да гледам „Фермата“. Убийте ме, запалете факли и ме подгонете с вили из полето, дорде се скрия в стария замък и започна да крещя нечленоразделно отгоре като Чудовището на Франкенщайн, обаче ми харесва да го гледам това нещо. Макар че, докато сезонът мине, се заричам с хиляда люти клетви, че повече никогаш не ще погледна таз скверна простотия. Но във „Фермата“ има нещо, някакво рационално зърно, има поглед към хората от различни ъгли и на мен това определено ми допада.

„Шоуто на Слави“ пък роди в ума ми думите:
– Скъпи опечалени, събрали сме се днес, в този скръбен миг, да изпратим в последния му път едно предаване, което…

Опечалените подсмърчат, попът крачи, с овесен на каиш на врата му касов апарат и дрънка с менчето, сценаристите ридаят и се прегръщат, а Слави седи отстрани, ухилен до уши и вика „Наздраве!“, защото погрешно си мисли, че е на рожден ден.

А във „Фермата“ българите, които живеят в чужбина, са в оправдателен режим. На тях им е мъчно и болно, че ги наричат „емигранти“, сякаш това е грозен етикет, нещо като еврейската звезда, нарисувана на вратите и закачена на реверите. Много често те започват изреченията си с думите: „Аз може да живея извън България, обаче…“
Няма обаче.
Бъдете спокойни, хора. Никой нормален човек няма да ви обвини в нищо. А кръчмарските патриотари не могат да ви бъдат коректив. Не ви стига душевната мъка, че сте далеч от Родината, ами и трябва да се оправдавате, че сте избрали своя път. Кои сме ние, че да ви съдим?

Харесва ми, че в този сезон се повдига този тежък въпрос за избора – къде да живееш, под нашето ли небе или под чуждото; сладка българска реч ли да се лее в ушите ти или чужда – и на сърцето, и на езика ти. Изборът да си тръгнеш е драматичен, поне според мен, макар че много примитиви не биха го окачествили така. Но все пак, да говорим за хора с достатъчно интелект и душевност, а не за хора-амеби.

Порутените къщи в предаването са наистина малко клиширан вече, но правдив израз на дереджето ни в момента. Ние се рутим и външно, и вътрешно. Основното, което се надявам да постигнем всички, е да спрем да се самообвиняваме, че сме това, което сме. Бог ни е създал такива, двойната ни спирала се върти така и се заплита по уникалния начин, който ражда българите. Да се срамуваме от себе си е глупост и е грехота.

А пък в това време в Брадъра Норчето я разкарват като циганска мечка, само халка на носа ѝ липсва. Прилича ми страшно на ония същества по панаирите: „Елате и вижте само срещу два лева жената с брада!“ Горкото!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *