Ше си праЙм кот си искам

Великденско – козуначена

Публикувано

Предвид това, че кьорава снимка на яйце и козунак няма да видите от мен, нека поне се включа с една козуначена история от близката далечина на времето.

Майка ми, иначе добра жена, учителка и домакиня, като седи, седи, че като ѝ хрумне на магарето „Чуш!“ да вика и в един от всичките велики дни предхождащи най-великият от тях, тя си въобрази едно магаре и го стопира със – „Няма да копуваме козунак тая година – аз ще омеся пък, мамка му и мечка!“

Това ѝ беше първият път, когато се хвана да претвори тялото Христово в добре изпечена и майсторски усукана тестяна плетеница, посредством яйца, брашно, захар и 24 часов непрекъснат цикъл, в който все още невинно-детските ми уши чуха изрази неподходящи да бъдат изричани в контекста на нещо свързано с Божия син.
Към този момент, ще наричаме първият път и последен!

В ранни зори се разшета тая жена – яйца чупи, брашно ся и пресява до постигане на ефирност и копринена мекота на същото, захарта кристалче по кристалче подбира и три пъти се преоблича до обяд поради шупване на канска пот по самата нея.

След като успя да премери, необходимите части, мерки и теглилки на продуктите, се прекръсти, ние с баща ми също, и започна същинската част на това бъдещо приключение.

Пропуснах ли да спомена, че имах котка тогава, щото е важно? Е, имах. Та тази котка се беше зловредно намъкнала в кухнята и налочи яйцата. Изхвърлихме ги. И яйцата и котката. Всичко започна отначало, което отне още час и нещо. Наложи се да налагам оцетени кърпи по челото на майка ми. Котката също имаше нужда от такива, но толкова се беше обидила от грубото отношение на ситничарката, а най-вече от застигналият я ритник, че пропусна лечението и се криеше много предпазливо в следващите няколко дни.
Майка ми имала добра левачка, не знаех…

После всичко беше отново променуровано и прошнуровано и на вайне как на вайне!

Блъска таз дребна женица тесто, което от разните там маи ли, от нерви ли, ама втасва още във въздуха и придобива размери като на майката на телето, а аз уплашено питам собствената си:

– Амчи, мамо, то ко ши го прайм тоз сичкия козунак? – щото работите отиват към „Ще стром завод…хлебозавод!“

– Ще го раздаваме, мама! Вече три часа блъскам и чак ей ся прочетох в рецептата, че продуктите са като за десет килограма готова продукция – отвръща ми тя и ме гледа както гледаше котката с натопените в яйца мустаци.

Оттеглих следващия си въпрос преди да съм го задал и го преглътнах с топката тесто, която си бях наврял в устата. Друг път, когато ям необработени на силни градуси теста ми се кара, сега думичка не ми каза. Предполагам, че се е надявала да изплюскам повечето в суров вид.

Излязох да си играя по някое време и след няколко часа отивам да нагледам процеса по…полудяването на майка ми, както се оказа.
Баща ми, щото нали трябва да е жежко, напалил печката, която пръска жупел, достатъчен да накара ѝ дявола да офейка, а майка ми по комбинезон меси. Прави го под собствения си акомпанимент с изразни средства от които и Божия дух би се изчервил, а той както знаем няма кожна пигментация и кръвоносна система.

В него момент – ни дявол, ни Господ наоколо. Само майка ми по комбинезон и аз – изтръпнал от вида на тази чорлава жена, която допреди да настъпи Велики, там който ден беше, изглеждаше доста по-сносно.

Наметна се тази жена с някаква рубашка, зер малки деца има наоколо и продължи да мачка жилавото тесто с пяна на уста.
От време на време се чуваше само – „НИ-КО-ГА ВЕ-ЧЕ! НИ-КО-ГА ВЕ-ЧЕ!“ и така до стоооо…

На мен от това ми става смешно. Минута по-късно съм навъртял стотина обиколки около масата с бъдещите козунаци, а майка ми ме гони с бухнал козунак в ръка и вече ми е страшно. С лъжливо движение надясно успявам да направя ляв завой и да изкоча през вратата. Оттогава знам, че клетвите не ме ловят, колкото и тежки да са, както и че дали ще е дъвка или лепкаво тесто – то и двете се отстраняват от косата посредством ножица. А какви къдрици имах като малък, ах какви къдрици…

Намерих котката и се опитах да се присламча до нея, двамата да си ближем раните, но тя ми изхъхка застрашително, аз на нея също и се опитах да ѝ обясня, че имаме общ враг, но тя се изнесе на покрива. Аз пък отидох за ножици. По-късно същият ден ядох грандиозни шамари, че съм се окепазил и в главата приличах на зле скована оборска ограда.

Шоуто в кухнята продължи, но за драматичните елементи аз само подочувах от разстояние, щото – аз там няма да вляза повече!
(Всъщност, с времето се оказа, че аз ще прекарвам много време в кухнята, а майка ми много малко – това с тоя козунак явно беше някаква повратна точка и за двама ни. Сега тя, в наши дни, я направи някоя торта след сто кандърми, я не, а аз като Мара Пепеляшка – от кухнята не ме пускат да изляза. Па баници, па кексове, па яхнии, па мусаки…само козунак няма да пипна нивгаж! То си е травма мойто.)

И така – на следващия ден (пак някакъв Велик естествено), сутринта аз се будя от аромата на топъл козунак направен с много любов и още повече нецензурни изрази и майка ми пак е майка ми…е, поне след като спа още 24 часа. Не знам как това тройно втасване на тестото не я накара три пъти да се отрече от мен. От козунака в домашни условия обаче се отказа – триста пъти!

На котката ѝ мина сръднята, на мен косата пак ми се накъдри, само не знам дали нея година Исус успя да възкръсне благополучно – воистина не знам!..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *