Яяя......

Вещерство от едно време

Публикувано

…и ми текна у цацарката една вехта случка, коги я бе миничък, дедо Мраз беше жив, представата ми за Снежанка се заключваше до комшийката Анитка или поне макеи, а зимите беа по-бели, пролетта по-зелена, а летата по-убави, диви и прекрасни!

Сички ваканции я прекарвах у Белотинци – Долно Белотинци. Ша да е било негде около лето Господне илядо деветстотин седемдесе и девето, ма не летото, а зимата и оно по време на ваканцията! Я по онова далечно време бе млого злояд, като веган! Месо едех само ако е клъка от кокошка и ако а пена! Свинско само ако нема тлъсто! Мъка си беше да ма накарат да апнем! Мразех боба ми! Она ма караше на сила да едем, оти немаше подход, а я а ритах по краката, та вечер она си кинеше дрейте пред деда ми от мене.

Една те такава те зимна утрин, я и брат ми и брачетката са дигнааме, оплакнааме си образо с ледена вода от гераньо и седнааме да закусваме мекици с мед и млеко. Преди Нова година старецо коляше три прасета. По едно за них, маке ми и тетка ми. У Белотинци прасетата се дерат, от кожите нги се вареше сапунь.

Та къ се наядоаме и рипнааме да одиме да се пръзаяме у ВРЪО банянски с наилоне. Къде пладне са прибрааме и видоаме кък боба ни вари сапуня у един голем казань. Брат ми вика:
– Бати, бати, кво прай баба? – а я с тайнствен глас реко:
– Никък не мом да ти каам, оти а тайна велика!

Он се запали и зе а трепери от любопитство, а брачедката като бъдеща жена и она! Я станах още по-тайнствен, а они още по настоятелни!
– Де кажи де батиии, заклеваме се, нема да те издадеме!
Реко:
– Добре, ма ша мълчите до гроб! Они са съгласия и я почна да развивам плано си за отмъщение връз боба ми, дека насила ма караше да едем.

Реко:
– Ялате тука а ни не чуа некой!Глейте съга, у упределени дни баба се превръща у Баба Яга! Забелезаате ли кво вари у казаньо и кво брабуньика унътре?
Они кимнаа с цацарки в съгласие, че са видели.
Реко:
– А забелезаате ли, че Светлин Лебецо днеска го немаше да се пръзая с назе?
Они кимнаа пак отвърдително и я продължих да нги насипвам отрова и БИ-58 у ушите.
– Боба ни днеска неа същата. Фанала а Светлин и го вари у казаньо, ма ниа моаме да маанеме магията и и да го врънеме на дрътио Лебец и на маке му Дивизонка! Щете ли?

Они зеа да викат възторжено. Ма я нги викна:
– Тихо бре, ша ви биам! – и они отново добиа заговорнически вид!
Реко им:
– Глейте съга, за да маанеме магията от Светли требва да се изсереме на весник и да фрълиме лайната у казаня, така и само така моа да се развали таа магия!

Отидоаме зади кошо и гъзовете ни лъснаа връз белио снег. Я и брачедката бръже произведохме антимагията и она зе да пуши връз веснико, ма брат ми се напиняше в родилни мъки, та чак очи му изфръкваа! Накрая и он са сдоби с антимагия и ние се сбрааме зади ъгъло на къщата да дебнеме боба ни да улезне у собата да пребръка и манджата. Къ са прибра, така ниа се промъкнааме куто отрепани мачки и фрълиаме антимагията барабар с весниците Работническо Дело у казаньо и зеаме невинно да се шматкаме из дворо имитирайки игра.

Да ама боба ни куто зела да бръка сапуньо и видела, че вътре плува писмения орган на БКП, а и на брат ми антимагията явно а била доста спечена, та мое да са нее била разтворила. Незнам. Знам само, че привика пръво брачедката, после брата и они нарушиа обета си за мълчание! След пет минути она угаси огеня и спре да вари сапуня и къ напрай това и зе да ма глеа на кръв.

Вечерта чеках да ма бие деда ми. Нищо такова! Дедо ме глеаше с уважение и манко учудено. Кво ли си а мислел? И до ден днешен се питам…

Владимир Иванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *