Ше си праЙм кот си искам

Винаги имаш избор…стига да не хванеш мен за канарче

Не понасям хората, които правейки своя избор се опитват да го натресат и на останалите, в частност на мен.
Паля си аз цигара, подпрял се удобно на една ограда и се опитвам за пет минути да остана насаме с мислите си.
Ама – не!
То задължително телефонът ще звънне, Путин ще отрови с Новичок някой сипаничав англичанин, срив на фондовата борса ще настъпи или най-страшното – ще мине някой, когото не можеш да траеш и ще се спре до теб, гаче ли си го канил с каниска да дойде да се опитва – без да спре! – да ти говори глупости, докато ти мислено го мушкаш с тънко, но дълго и остро свредло в бъбреците, а той упорито не колабира и не колабира!
Конкретно – той е тя и е една мазна женица, с която се налага да се познавам и поради причини, които вече ликвидирах, досега се налагаше волю-неволю да разменяме по някоя приказка…само когато тя ме заговореше – иначе винаги съм я заобикалял като американски самолет севернокорейското въздушно пространство.
То ем досадна тая пача, ем тъпа като гуменка от три лева.
И нещо друго, което ще намеся в описанието ѝ, само защото има връзка със случая, а не защото обичам да дискриминирам по отношение на телесното тегло.
Да, именно – тя е една голяма, бяла и охранена патка! Дебела е, бе!
Аз обикновено забелязвам характерните визуални и поведенчески особености у човека, едва когато този човек ме е ядосал поне три пъти подред или е нагазил в личната ми аура с кални крачища – иначе, ама въобще не ме интересува дебел ли е, слаб ли е, нисък ли е, дали е кривоглед, кривокрак, дюстанбанлия, плешив, гей, фетишист, вегетарианец, марсианец, мароканец…
Обаче, пробва ли се някой да ме поучава, наставлява, подкокоросва и прочие вербовки – в джигера с нагорещен ръжен все едно ми бърка!
И така, тъкмо съм дръпнал от двете най-сладки първото – първото е първата дръпка, второто последната – и ми цъфва тая прелест обла, казва някакво здрасти и се гласи да ми прави компания. Ти остави, ами се и нагласи!
И сякаш от джоба си ли, от маншетите на смешния си пола-панталон ли (бошке, носят ли ги още тия недоразумения жените, при условия, че модата им мина още докато бяха на мода – веднага след първата появила се на обществено място с такава одежда!?) вади някакъв, не среден, не голям, не дори кралски, ами направо императорски дюнер, който ако е с телешко, то цяла юница е отишла за приготвянето му, ако е с агнешко – цяло стадо шилета, а ако е с пилешко, то два курника са отишли за натъпкването му!
И наистина – откъде го изкара тоз дюнер, владетел на всички дюнери по света, при условие, че приближавайки ме си вееше някак късите ръчички свободно, за мен ще остане загадка, която никак не искам да разгадая – ако ще от между гънките на пета и шеста гуша да го е извадила…особено пък тогава!
И отхапва си добичето от дюнера – ма то не е хапка като хапка, брате, щото с това количество храна и хранителни вещества в него, четиричленно семейство би преживявало една седмица – примлясва преглъщайки и ми забива следното:
„Бе, Иване – пак ли са тровиш, бе?
Ейййй, не ги отказа тез цигари! Ти не разбра ли колко са вредни и колко лошо са отразяват? Даже затова не заставам толкова близо до теб – щото си се овонял на цигарен дим. Ей туй е най-лошото, пък аз кат ги спрях преди години и ся се чувствам прекрасно!“

Верно, не каза „изглеждам прекрасно“, а че се чувства прекрасно, ама то при условие, че не може без засилка от пода на килима да се качи, не знам как аджеба точно ѝ е прекрасно, пък колкото до това, че не застава близо до мен, то е щото и да я пришият за гащите ми, по-голямата част от нея пак ще запречва кръговото във Видин!

Мълча аз, не че отвътре вече не съм качил градусите до температурата на кипването на живака, ама запазвам каменна физиономия, тя пък достатъчно ледена да замрази средно голям селски язовир и слушам петминутна лекция за вредата от тютюнопушенето.
Краят ѝ съвпада с второто най-сладко – последната дръпка – и загасяйки фаса се приготвям за, от днес ми е любимото трето и възнамерявам да го практикувам редовно при нужда – сравняването със земята на хора позволили си да ми опяват за моите си пороци, при условие, че носят товар от такива, напълно достатъчни да потопят два Титаник-а с теглото си.
И четейки по-надолу, не забравяйте, че мога да бъда далеч по-унищожителен в изказа..

„А, ма, бамбурлук необятен – започвам я – не са ли виждаш на ко си замязала с туй плюскане, че на мене ше казваш как да си живея живота, ма? Пеевски с качената на рамене Фидосова пара не чинят пред тебе ма, оу!
Откъде-накъде ше ми нахлуваш в най-личното пространство и ше се държиш с мен както се държиш с колекцията си от торти – властно и собственически? Ти акъл имаш ли, ма!? Я върви да подаваш документи за личен пощенски код, че ща хване някоя европейска регулация в нарушение и ако тряа плащаш глоба отговаряща на килограмите ти, не мож ги събра до живот тез милиони!“

Нафърлях ѝ няколко повода за размисъл, па си запалих още един фас и издишвайки по посока на лицето ѝ дима (който докато измине разстоянието до там ще се разсее напълно, ама карай) и на скок-подскок, нещо което е немислимо за нея, се отдалечих. Пак си е изяла дюнера след като се изнесох, сигурен съм, макар да беше зяпнала като Деветашката пещера.
Много ми е добре, да ви кажа!
Мога да пална още една…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *