Яяя......

Винаги има един такъв…тутуф-тутуф

Публикувано

Навън е студено, а във влака от Плевен за София е топло и приятно, но на един дядо му е твърде горещо и се оплаква на кондуктора.

Кондукторът е мъж на средна възраст, приятен на вид, доста пъргав и доста словоохотлив, със силен горнооряховски акцент, и от своя страна обикаля по купетата и се оплаква от дядото.

Ония в последния вагон се оплакват, че им е студено, казва той, след като сяда в нашето купе, а тоя дядка – горещо му било. Ами да си смени мястото с някой от последния вагон!
Ама в оня вагон верно е голям студ, признава кондукторът. Един студен вагон имаме само, ама бахърът и половина…

Аз си чета литературен вестник, клюмам леко, щото ми се спи и слушам с половин ухо кондуктора, благодарейки се, че не съм в студения вагон.

Винаги има един такъв, ей – придължава кондукторът – във всеки влак! Дето все нещо не му е на таман. Абе, дядо, трай си там, бе, викам му, хората в Сибир ще ти се смеят, а може и да те набият… Горещо му било! Ама няма стигане тая София, бе! Имам чувството, че цял ден пътуваме към тая София. Вие сега добре, като слезете, ще пийнете по едно-две… Ама аз не мога – трябва да върна влака в Монтана. Пък не смея тука, че постоянно има проверки. То не, че е толкова страшно, де, ама ей тая, колежката, голяма кутсузлийка! Няма начин да ни подмине проверката, все при нея ще се натресе. Винаги има по една такава, във всеки влак.

И е прав, казвам си, вече не напълно сигурен дали сънувам или още съм буден, и дали изобщо в купето има кондуктор и дали аз изобщо съм във влак. София няма стигане. Особено ако си тръгнал от Монтана. До Варна ще стигнеш за един миг, но Софията все остава там някъде в далечината и в мрака. Ама и от Варна да си тръгнал, все тая.

И винаги има по един такъв, във всеки влак. Дето да се оплаква, че му е горещо през зимата и че му е студено през лятото. И някой друг, дето да ходи по купетата и да се оплаква, че му е до гуша от хора, дето само се оплакват. Лошото е, че няма начин да ни подмине проверката, щото и в живота винаги има един такъв, кутсузлия, който да разваля пиенето на всички. Ама то пък какво пиене ще е това без грам риск и чувство за идваща опасност, над която да се посмеем?

Само да стигнем веднъж пустата София! Ей я къде е – още 5-6 малки гари, още малко жега, още няколко пъти кондукторът да мине да се оплаче от дядото и сме там. А следващия уикенд пак така.

Тутуф-тутуф.

Цветозар Цаков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *