Ше си праЙм кот си искам

Внимание – пешеходец!

Публикувано

ЗабелезАл съм, че явно след като слезят от колата и се преобразят в пешеходец, на някои хомо сапиенси им остава само първата част от биологичното наименование и не знам извънземна намеса ли или заговор на рептилите на земята е причината, но им се случва някаква дистанционна мозъчна трепанация, която им нарушава преценката за адекватно присъствие на пешеходна пътека тип „зебра“ и аз направо ПОЛОДИАВАМ!

Разбира се не казвам, че ставайки отново водач на МПС всичко в главата на такъв индивид непременно е наред, но все пак, като пешеходец той крие нещо твърде специфично в надвратната си, често единствено с функция да пази равновесие област.

Обикновено спирам отдалеч пред такива зеброви съоръжения и ако усетя, че посредством вербалните и невербалните индикации у имАщия намерения да пресече, от мен се очаква да го посрещна на отсрещния бряг или пък да го пресрещна някъде по трасето с варено пиле връз содена питка завити заедно в целофан и поднесени с кръшно хоро, за да може той, тя, ние, вие или те да добият смелост и да излязат на дансинга, то аз ги подканям с учтив жест (понякога комбиниран с пръст наричан за краткост „среден“) да преминат спокойно, ама не, бачо Кико – говедота или седят и се пулят или го удрят на бяг все едно им се засича време.

А има и такива пък, че като захванат да ръкомахат и жестикулират признателно, да удрят едни теманета, да се зверят угоднически и всякакви други невиждани чудесии, через които неистово държат да засвидетелстват благодарността си, че си ги пропуснал – край няма, ей! Понякога се плаша, че трябва да отида на сватбата на просълзения от умиление или поне на кръщенето на пътвородното му/ѝ дете, а ако това събитие е минало без моето великодушно присъствие, екзистенц минимумът ще е като дресирана мечка да ми носи мед доживот.

То гледат нежно патлангъчите, намигат срамежливо, правят някакви муцки, които да ти бръкнат в сърцето и хипоталамуса, късат ризи, свалят ти звезди посред бял ден, стих още там, на ръба на бордюра ти сътворяват и въобще – бе, леят се благодарности ангро.

Ми онея, къде ти си спрял, убил си и скорост и тяга и си хвърлил поне една шепа стружки от спирачните си дискове, че да заковеш автомобила и да му дадеш възможност да мине сейфти, а то, джендърчето нещастно се ухили от ухо до ухо, изкара си ръчичката от джоба и ти даде знак да си караш, щото нали паткана не бърза – де що е живот пред него е! Бе, марш от другата страна на букеварда бе, келеменце благородно! Аз съм спазил закона и заради такива като тебе сменям накладки по-често от олиото във фритюрника, ти ше ми се прайш на Добрия вълк Лупи. Дееба широката ти душа, дееба!
Марш!!!

Уважаеми пешеходци – честно казано, ако законът не ме ограничаваше и най-вече задължаваше да ви третирам като участници в движението с предомство, щях само да ви разлюлявам сетретата и развявам пардесютата, докато вие седите схванат и от обездвижване край тъч линията на пътното платно, ама пусто – правилник, майка!

Абе, щом съм ви пуснал, ами не е нужно баница да ми месите и погледът ви едва ли не да пита колко яйца да чупите за заливката – пресечете експедитивно и стегнато и разберете, че е тъпо, както да спринтирате, така и да се мъкнете все едно си водите страдащата от ревматизъм домашна костенурка на развод.

Благодарявайте там, където пресичате нерегламентирано и сте застанали по средата между двата коридора и се озъртате заклещени също заек на пусия, а някой добър човек ви пропуска щедро без да е длъжен, за да стигнете до на майната си живи и здрави.
Ок, на пешеходната пътека сте крал, ма да ми се държите като кралици с двеста хиляди последователи в инстаграм или като кениец олимпийски шампион в бягането не е ок.

Има време да се живее, има време и да се мре. На пътя нищо лично – само бизнес. Но коректен и почтен бизнес. Без гевезелъци!

И се оглеждайте.
В момента, в който решите да превземете шосето на абордаж и да го обявите за своя територия, наоколо може да има и други, чиято мозъчна дейност е излязла в профилактика. Само, че те са на кон…железен кон с много коне под капака!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *