Искра Веселинова

Всъщност потенциален убиец..

Събота…
Моя милост реши да излезе и като хората, с които обичайно живее в паралелни и недокосващи се светове, да види какво има по разните молове. Бях нещо като тръгнал Кос.
Преди всичко, след като цяла седмица съм на температура до 25 градуса по Целзий и се съхранявам на сухо и проветриво място (демек в аптеката), това медно-жълто нещо, което плисна отгоре ми и ме опари с хиляди огнени езици, в началото го взех за дракон и си викам: „Б*х ма’а му, да не попаднах в първи век в Китай?“ После разбрах, че това е местната звезда, от спектрален клас G2V, с една реч, нашето мило, родно Слънце.
Когато проумях това, тутакси се успокоих и дори съобразих да се скрия на сянка, а не да стърча като изоглавена насред нищото и да се пържа в собствен сос. Никога не можах да разбера защо хората обичат да се скитат като бездомни песове из магазините. За мен това е едно от най-досадните неща в живота ми. Ако направим една схематична класификация на влудяващо досадните за мен работи, те ще се наредят в долупосочената последователност:
1. Реч, респективно интервю на Б. Б. и самата му физиономия.
2. Неповторимо олигофренският начин, по който Емо Чолаков коментира времето.
3. Слави Трифонов, когато говори за себе си и прилича досущ на сенилен старец, нещо като професор Вучков на млади години.
4. Ходенето по магазини, като специално подчертавам, че мразя да пробвам дрехи и обувки.
Имайки предвид отношението ми към скитосването между щандовете, ровенето из дрехи и чанти и влизането и излизането в пробни, може да си направите извода, че съм чевръста като бълха на кучешко ухо, когато пазарувам, за да задоволя скромните си нужди. Да се облека, обуя и да изчезна в необятната прерия е въпрос максимум на 15-20 минути.
Този път реших да плувам спокойно из човешкото стълпотворение, като сит алигатор в топла река. И взех, че влязох в един магазин, в който има и доста парфюми. С аромати обичам да се занимавам, признавам си. Много ми харесва да чета презентациите им, например:
„Сладък, женствен аромат, с връхни нотки на фрезия и момина сълза, бадем, сладка череша и слънчев портокал и сърцевина на благоуханна бяла роза“ или „Тайнствен, очарователен парфюм, с ухание на ориенталски страсти“*.
При вида на безбройните красиви стъкларийки, съхраняващи безценни течности, аз ахнах непресторено и реших, че заслужавам един хубав парфюм. А около мен – шишенца, колбички и епруветчици блестят като диаманти в цветовете на дъгата и аз се опитвам да изглеждам естествено, а не да се блещя като глупава провинциална овца.
Заемам се да си избирам аромат.
Помирисвам първия – в хубаво заоблено шишенце, с примамлив морскосин цвят. Ухае наистина точно на море, на бял, напечен от слънцето пясък, на плодов коктейл, на топла обедна морска вода, когато вълните ги мързи и движението им е недоловимо, като лека въздишка. После ароматът се разгърна и аз усетих тъмната и зашеметяващо примамлива миризма на дълбочина, на опасност, на скрити течения, на русалки и мрак. После погледнах цената. Облещих се като пиратски капитан, току-що научил от някакъв нещастен юнга, когото след миг ще обесят на мачтата, че бъчонката с рома се е пробила и е изтекла в морето. Цена колкото една трета от заплатата ми. Боже!
Насочих се към друг- тук преобладаваше страстта от тъмночервеното стъкло до разкошния аромат на пищна, зряла, самоуверена жена. Цената му беше също толкова пищна, зряла и самоуверена. Въздъхнах тежко.
Тогава видях ПАРФЮМА и го помирисах! Черно, черно и пак черно! Като непрогледна нощ, като готика, най- сетне като хеви метъл, мамка му! Тук вече се усмихвате саркастично, нали?!Цената? Ами, ако ям през два дни и продам моята част от апартамента и единия си бъбрек и стана сексуална робиня и спестявам през следващите сто години, ще мога да си го позволя. Не ми се доплака, аз за глупости не рева. Допсува ми се. Теглих му една на ум и се запътих към по-скромната и съответно по-посещавана част на магазина. Гледам цените – тъкмо като за мен. Помирисвам първата попаднала ми стъкларийка. Това беше уникален парфюм с връхни нотки на магданоз и прясно зеле, базови нотки от стар лук, пресен чесън, младо вино и пилешка яхния и сърцевина от старо мазе, непрани гащи, плетени обувки на автобусен шофьор и забравено на слънце твърдо сварено яйце. Въздъхнах дълбоко и от душа. Обърнах се към изхода и звездата от клас G2V връхлетя отгоре ми и ме опече. :(

Искра Веселинова

* Всички описания на аромати са моя измислица, вдъхновена от действителни презентации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *