Виктория Тинтерова

В една черна черна стаичка, в един черен черен апартамент…

Публикувано

В една черна черна стаичка, в един черен черен апартамент на шестия етаж, в един черен черен блок, на една черна черна уличка в един черен черен град… и т.н. седял един човек и си мислел:

– Много ми се трови днес. Мисля си за един, Гъ, сина му и който е с тях. Много му е хубав завода, искам го! Ама се чудя с кво да го бамна…. Имам новичок, старичок, имам цианкалий, татул, имам рукола с пестициди, само пестициди в един чувал, имам кренвирши и сирене с палмово масло. Имам и сланина, както и толумбички с много захарен сироп. Новичокът не става, щото като ги знам какви са им разследващите, ще взимат да не го познаят и ще вземат всички да се изтровят и няма да се прочуя. Кренвиршите, сиренето и сланината също, щото те въобще това си ядат. Тоя старичок въобще не знам кво е… Татулът и цианкалият ще си ги пазя, че трудно ги намерих… Я да опитам с руколата и пестицидите…

Речено – сторено. Отишъл в един много известен и голям ресторант, влязъл при главния готвач, дал му едно кило рукола и три снимки на Гъ и му рекъл:
– Тури тая рукола на тоя човек от снимките, щото искам да го отровя!
– Добре! – казал готвачът и сложил руколата да се мие.

После се върнал в черната си стаичка, зел от чувала с пестициди едно кило, погледнал гугъл мапс, видял къде живее синът на Гъ, качил се на един тролей, после на метрото, повървял 15 минути най-сетне стигнал до блока. Звъннал на вратата. Отворила му една млада жена.

– Добър ден!
– Добър ден – отговорила жената.
– Бихте ли сипали 200 г. от този пестицид в кафето на сина на Гъ?
– Добре – съгласила се жената – Няма проблеми!
И взела чувала.
– Довиждане, брагодаря Ви! – любезно благодарил човекът и си тръгнал.

Прибрал се в черната си черна стаичка и си направил един коктейл. Не, не Молотов, Дайкири си направил. Казал си: Наздраве! и зачакал новини за отровените по телевизорите. Искал хем да се прочуе, хем да му вземе завода на Гъ. Чакал, чакал, чакал. Видял много разрушени пътища, видял сто хиляди речи на политици, видял мръсният въздух, видял откриване на две помпени станции…

Минала една година За отровените – нищо. Човекът взел лекичко да се отчайва. Минала още една година. Човекът все повече се отчайвал. Видял още повече речи на политици, видял поскъпване на тока, парното и водата…. На третата година човекът съвсем се отчаял. По едно време чул – Скрипал, Гъ, новичок…. Цъкнал на друга телевизия и пак – Скрипал, Гъ, новичок….
– Бе не е новичок, бе – викнал той през отворения прозорец на черния си черен апартамент на шестия етаж – Рукола с пестициди е, бе! Вие знаете ли какво ми костваше да го измисля това?!
Крещял човекът от прозореца цяла седмица.
Накрая видял, че никой не го разбира, не му обръща внимание и не му дават заводи, не се прочува и Гъ си е жив и здрав и скочил отчаян.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *