Мрънководител

В отпуска съм, в отпуска съм…

В отпуска съм.
Освен, че Виктор, Ади, Хекимян, Торбалан, Ян Бибиян, Сикиджам и прочие ми надуват главата от преди 7, телефонът пък започва да звъни малко преди 8.

„Така ли да направя или иначе?“, ме пита в слушалката глас, на чиито притежател искам да му изтръгна гласните струни и от тях да си направя огърлие като на Евгени Минчев гердана.
„Така направи.“ – сънено го ориентирам в направата на нещата.
„Ама дали не е по-добре да направя иначе?“ – връща ме в първи клас, първия учебен ден, човекът, на когото неминуемо ще взема скалпа при първа възможност.
„Бе, я питай майка си как да направиш.“ – му отвръщам, ама съвсем спокойно, след което също толкова спокойно си натъпквам телефона в гърлото.

А, май ще успея да заспя пак, макар натрапчиво да чувам Николай Василковски да подскача игриво около метеорологичната карта на България.
Ще заспя, ама когато мечка заспи посред юли месец!

Телефонът пак звъни. Вадя го внимателно от там, където се намира и ларинкса ми, забърсвам го в…щях да кажа пижамата си, ама аз спя гол, затова го отривам от собствените си лиги в чаршафа (още едно-две обаждания и тоя чаршаф е за смяна), приплъзвам зелената слушалка и вече не сънено, но адски нервно казвам – „АЛО??“

– Добър дееееен – женски, мазен, противен гласец. – Здравейтииии. Търся Иван…
– Иванов, нали?
– Ъъъъъ…да.
– Всички го търсят, душко. Важно е обаче той кого търси.
– Казвам се Красимира Атанасова. Искам да ви уведомя, че разговорът се записва…
– Красимиро, Красе, Красенце, пиленци златно – искам да те уведомя, че си джендър рошав и въобще не ми пука какво записваш и още по-въобще не ми дреме за бялата ти карта, за синята ти лампа, за черните ти като маслини очи или за доброто ти като на добрия вълк Лупи сърце!
Затвори телефона, направи си един чай от лайка и после спокойно и с нетрепваща ръка се гръмни, гад мръсна такава!

Не знам кога точно е затворила, както и не знам дали успя да чуе това за чая от лайка – надявам се да е, щото той си е именно за успокояване. Не ме питайте откъде знам. Знам!

Ясно е, че няма да се спи.
Ставам. Веднага се натъквам на баща ми. Само при вида му и това, че той е станал бодър като кукуряк в 5 и то без някой да го принуждава, ме кара да искам да му извия врата, но той дори ми осигурява още един повод, който като нищо би могъл да мине и за алиби.

„Господин Прокурор, след като в ранни зори ми звънна целият свят, за да ме занимава с шибаните си джендърски проблеми, ставам аз и баща ми ме пресреща в коридора с молбата…не, не – със заповедта, днес най-после да съм заплодял поне две зайки. Не, разбира се, че не аз лично да я свърша тая работа, моля ви се! Да съм ги занесял на мъжки. А аз още спя или поне искам да легна и да заспя непробудно минимум до средата на май, когато излизат първите череши. Е, как да не го надъня с едно малко брадвичка между очите?“

Прокурорът:

„Свободен сте, Иване. На излизане предайте на дежурния в кабинката да ви даде сто лева да си купите нещо хубавко, а аз ще задвижа нещата да кръстим някой булевард в София на ваше име.“

Емиииии…ходя тука с един кашон с два женски заЯка в него, намерил съм мъжки, инструктирал съм го как да се държи с дамите, бонбони, винце, а-у и докато го играя заешки сутеньор телефонът продължава да си звъни.

В момента паралелно търся конзолата за опорния лагер на дългата полуоска, отменям курсове, създавам нови такива, зайките са опънати и, дай Боже, живот и здраве – заченали, направена е уговорката утре да взема с мен спътник към Варна, Макондо ми дъвче петата на левия крак и ако скоро не му набия един здрав шут така ще задълбае в крака ми, че ще си обособи хралупа, сменям дистанционно масло и филтри на служебен автомобил, опитвам се да следя индийски сериал, щото някой от вас искат преразказ с елемент на литературни разсъждения…а баща ми ми идва насреща и знаете ли какво казва? Не, знаете ли!? Казва:

„Много хубаво стана с двете зайки. Неска сме двайстрети. Начи, след двайсти февруари тряа вечи да сме нащрек за ражданията им!“

Ма тоя човек да не си мисли, че ги е оплодил индийски слон и те сега ще раждат зайци с обема на Лиляна Павлова и Делян Пеевски!?!
За какво да сме нащрек бе, джанъм!?

„Господин Прокурор, пак съм аз. Само да ви обясня и си тръгвам, знам….“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *