Крум

Гавраприказка

Публикувано

Имало едно време една приказка, която (ай, ст’иа бе!) започвала с „Имало едно време…“обаче (на бас, че „обаче-то“ не го очаквахте!) после срещнала мене – кръвожаден циник, мръсник, алкохолик, теоретик, извратен анатомик и отявлен привърженик на секъв вид Гавра и станала тя – Гавра + Приказка = Гавриказка !

И така…

Живяло си в Приказната гора едно момиченце на име Червената Шапчица. Живяло си предимно с цигари, кафе, селфита, мастурбация (на клипове и филми с Дани Трехо) и всичко това разводнено със спорадично онлайн-обучение.

Във въпросният ден, Червената Шапчица тъкмо излизала от външния клозет (и била кисела, щото снощи прекалила с лютото и сега ѝ било терсене на „изхода“ ), когато бащатко ѝ я повикал :

– Зелена Шапчице, ела да ти кажа нещо! – баща ѝ, завалията, имал тежък далтонизъм и за тва ѝ викал „Зелена“ и то нек’си ѝ залепнало.

– Офф, кАжи ве, фадърко? – рекла недефинираната все още Шапчица, докато злобно се дръгнела по Гъзния меридиан.

– Макя ти каза веднЪга да се влачиш при нея, у кухнята…ма на бегом!

И се повлекла Шапчицата, ма не баш на бегом, щото…щото още ѝ парело на трътката (и не само, понеже никой не я бил научил как да се бърше правилно с вестник и така..)
Влезнала Шапчицата у кухнята, а там макя ѝ таман се лигавела с втора водка, щото малко се била успала.

– Чак са ли успе да се домъкнеш, Зелена Жабчице? – макя ѝ, и тя завалията, имала пък тежък говорен дефект и за тва ѝ викала Жабчице и то нек’си ѝ залепнало.

– Ама маме, мене ма боли…

ЧАТ!!!

Маман изчаткала Жабчица по главата (странично) с дъската за хляб, дето чичо ѝ – Лудия Жабкар им бил подарил на Жести май миналата година.

– Мълчи и служай, жибан пежкир такъв ! – иначе била любяща майка, ама чак след четвъртата водка или коктейл.

– Днеска твоя Биг Брадър отиде да снима некъв жижкав кит, на военния полигон, така че – нема мърдане – ти же занесеж на баба ти манко провизии.

Зелената Жабчица била опако келеме, ма знаела, че макя ѝ е луда за три Приказни гори и за т’ва не казала нищо, само стиснала джуки (и сърбящ задник) и взела двете предварително приготвени торбички от Била.

– Аре, жавай бръже и кажи на баба ти, че у четвъртък же се чуеме по Скайп. Нагрибай!

Зелената Жабчица навела глава и поела по горската пътека,към ресторент „Горски кът“… небенебе – към къщата на баба ѝ, като често спирала да чеше жестоко сърбящият си задник…

Следва продължение…

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *