Искра Веселинова

Гайда свири, гъдулка плаче..

Публикувано

Разговор у нас снощи. За краткост именувам събеседниците с А(Аз); М(Мъжът ми) и С(Син първи).

Действие първо, сцена първа:

А. седи на компютъра и пише глупости във фейса. М. с едното око гледа телевизия, с другото си гледа в телефона и се смее на стари вицове, с третото държи А. под контрол, с четвъртото чете телевизионната програма. Какво прави с петото засега не е ясно.

С. си е сложил слушалките на главата, но от едната страна се подава едно ухо, за да може да чува какво бръщолеви родителското тяло. На заден план се виждат Чочо, който спинка и бащата на А., който също спинка, но се прави, че гледа мач.

А:
– Сине, има една много тъпа и досадна песен, дето баща ти много я харесва. Нали знаеш, че той няма никакъв вкус за музика и все харесва големи простотии. По цял ден я въртят по радиото. МЕГА досадна, казвам ти. Слушал ли си я?

С. с известна доза досада:
– Откъде да знам дали съм я слушал, като не ми казваш коя е?

А:
– Как да ти кажа коя е, като не знам как се казва?

М., обзет от обезпокоителен ентусиазъм:
– Аз ще му кажа.

А:
– Че ти знаеш ли я коя е?

М:
– Не, но мога да му я изпея.

А:
– Боже милостиви!

М. започва да грачи грозно, зловещо:
-Трън-ка-та-трънка. Трън-ка-та-трънка.

С., изумен:

– Какво беше това?

А:
– И динозаврите така са попитали, когато са чули грохота на астероида и авторитетно:
– Песента започва с български гъдулки.

С:
– Да не са гайди?

А:
– Не, не са гайди! Да не мислиш, че не мога да различа гайда от гъдулка?

М:
– Ти не можеш да различиш и…

А:
– Ти мълчи!

Известно време А. и С. мълчат, всеки зает с делата си. А. рови в класациите на радио „Витоша“, за да намери песента, а С. се подсмива и си рови в телефона. М. е запецнал на „трън-ка-та“ и си я тананика.

А., в пристъп на внезапно проникновение:
– Ти не беше ли я шазамнал тая песен?

М:
-Кога?

А:
– Една сутрин в колата.

М:
-Не. Да. Не. Да. Я да видя.

Рови нещо в телефона и го тика под носа на С.

– Я виж, виж, това ли е?

С. откровено се хили:
– Не, това е менюто ти. Чакай, чакай, дай!

И най-после песента зазвучава. И в нея има гайди, трижди проклети гайди, а не гъдулки.
Впрочем, песента се казва „Loquita „.

Край на първо действие…

 

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *