Яяя......

Герой на нашето време

Публикувано

Много исках да напиша нещо друго, но вече съм написала това и някак си то ми се струва съвсем достатъчно….
Не е свързано с празника, но е приложимо.

Има един разказ на Марк Твен, който съм чела много, много отдавна и не си спомням името, но помня основната идея, която така ме впечатли, като дете, че още не съм я забравила. Ще ви я предам по смисъл, да ме извини мистър Клемънс за свободната интерпретация.

Умира един човек и отива на небето и иска да се запознае с най-великия пълководец. И го водят не при Наполеон, а при един обущар от Джърси. Щото човекът бил най-големия военен гений, ама се родил в грешното време на грешното място. После нашия човек, поискал да се запознае с най-талантливия художник и това не се оказал Да Винчи, а някакъв аптекар от Минесота, който никога не достигнал световна слава и признание. И така и в други области – музика, литература…пак казвам, карам я по спомен от преди 35 години. Но идеята я схванахте смятам…

Аз израснах с тази представа за света. И си казвах, че герои има и днес, навсякъде около нас. Може би леко сприхавия съсед, който иначе е болезнено справедлив човек е новият Бенковски? Може би едно момиче от Кюстендил, което се подвизава като фармацевт, би избродирало, ако живееше в друго време ,,Свобода или смърт“ на байрак. Може би този който ме разсмива всеки ден и понякога разсмива и вас, и чиято военна книжка, на морски офицер от запаса, събира прах из шкафовете, носи в спортната си раница адмиралски пагони. Може би…

Може би около мен и вас е пълно с герои по-добри и по-достойни от онези по портретите? Които също са били хора, като мен и вас. И нищо човешко не им е било чуждо. Нито героизъм, нито недостатъци. Но последното не ги е спряло по пътя към величието. Защото са имали кауза, защото са гледали напред в бъдещето, живеейки в настоящето. Миналото не е воденичен камък на шията който да ни тегли към дъното, то е стъпало на което да стъпим за да се изкачим към по-добро бъдеще. Другото е смешен плач, а също и доброволно заравяне на главата в пясъка на мизантропията. Някак не си представям Левски да е казал ,,тука е така, ние сме рая “ и не ми цитирайте Славейков. Имал е право да изока човекът. Но делата му в ползу роду, говорят друго, различно от онова стихотворение. Само че, както казах, те са живели с визия за бъдещето, не с жалба по миналото. И не знам, защо никой не оценява фактът, че живеем на територия на която от 75 години не е имало война. Сякаш Сърбия е толкова далече и толкова отдавна, че Косово не ни говори и не ни научи на нищо.

Качете се на Шипка, оставете цветя, кажете ,,Благодаря“ на опълченците, те го заслужават. Но после, когато се приберете у дома, се зарадвайте на настоящето пълно с живи деца и се помолете никога да не стават млади мъртви герои.
А героизъм има и в мирно време, ама това е една друга тема…

P.S. Приятелка ми подсказа, че разказът е ,,Посещението на капитан Стормфийлд в рая“ .

Светла Чимчимова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *