Виктория Тинтерова

Глашатаите на тълпата

Публикувано

Телевизорите са новите площади. Шефът на АПИ и една министърка, дето не ѝ знам името, руса, глашатайстват от Нова и Бтв. Министърката каза, че леко са се разстроили хората с тия винетки. Леко, леко, колко да е леко, я питайте панчаревци….Леле, колко са тъпи тия…
А пък нощя не можах да спя и си нямах друга работа, та прочетах караянчева какво е написала за тълпата на президента. И ѝ поразгледах снимките. Красавица е тя….
Представих си следният диалог преди дестина години:

– Муцкаааа, защо си толкова кахърна? – колежка крещи между две издрънчавания на падащите готови кофи от поточната линия за поцинковани кофи.

– Ми снощи проверявах на детето домашното, да ти кажа идеше ми да го набия това дете – писало отзад и отпред! Много неграмотни сега децата… после готвих боб и кюфтета, после гладих на детето дрехи, после на оня риза… – успява Цветка да надвика шума.

– Хихи, личи си, че си готвила боб, понамирисваш малко на запръжка, да ти кажа….

– Ми сигурно, нямах време да си изгладя и на мен… И не можах да съ окъпя ни отпреде, ни отдзаде, че свърши бойлера… Ох, ша зема да се запиша в някоя партия, че да ходя на събрания, да се отърва малко от тоя скапан живот….

Речено-сторено. Зела си разни листовки, флаери, пардон и вечерта, тайно, в банята ги заразглеждала. Стигнала до Боку и – въх, божкей, колко е хубав! И на другия ден се записала в герб. И тъка-тъка – в парламента.

Диалог сега:

– Здрасти, муцка! Много си готина днес! – Десито – От къдье го купна това костюмче? И перличките са страхотни!

– А… не помня, оня ден си купих няколко, пообиколих Витошка и интеренет. А па знаеш ли кво стана в Япония? След императора, им викам – ся ще ходим ли по магазините, че искам да си купя едни перли от Майорка, нали е тук наоколо? Те се ослушват – некви чайове пихме и никви магазини и само се кланят. Земете там, гласувайте да има един свободен ден за магазиньитьи…

– И аз се много ядосвам на тая работа, права си, ще гласуваме! – Десито – Чуваш ли, доле някви крещят нещо….

– Чувам – Цветито – бедни били…

– Е кво ша ги праим? – Десито

– Да го духат бедните! – Цветито

– Праилно, аре чао!

И Десито се врътва в обратната посока.

„Тая селска пръчка как стана преседател, егати, а не аз… Колко щях да съм строга и красива…. Не е справедлив тоя живот!“ – си помисли тя.

Много, много ви благодаря, както казват Викториади, че изчетохте докрай този глупотевичен текст. Такъв е, защото се сугестирАх от фб стената на Цветката и нейните почитатели*.

***

Хемикян така и не можа да запомни полЕни ли се казва или пОлени. В разговор за полените, та им викаше ту така, ту инак. За всеки случай, да не се излага….

––––––

* почитател – според петгодишният ми син – човек, който почита малко и спира. Книга де….

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *