Яяя......

Гледай сега…

Публикувано

“Понякога обичам да играя с приятелите си една игра, наречена „Гледай сега!“. Ако някой се чуди относно някакъв неясен факт (например: „Кой беше свети Луи?“), аз казвам: „Гледай сега!“, после вдигам най-близкия телефон и набирам номера на сестра си. Понякога я намирам в колата да прибира децата си от училище с волвото и тя се замисля: „Свети Луи… ами, той е бил френски крал и всъщност носел отшелническа власеница, което е интересно, защото…”:)))) ❤️

Excerpt From: Гилбърт, Елизабет. “Яж, моли се и обичай.”

Това е постнала сестра ми на стената ми на днешния ден през 2010 г., но няма значение де….друго исках да разкажа.

Връщам ви, като с машина на времето в далечната 2003-2004г., когато нямахме смартфони и бързи лаптопи, нито вайбъри и месинджъри, а обикновени мобилни телефони с тъкмо наизлезлите цветни дисплеи и времето, когато аз получавам за рождения си ден първият си домашен компютър.

Предполагам помните –  кутия в краката и огромен монитор на бюрото. Интернета идва до вас, като първо цъкате на една иконка, давате connect и чакате интернета баааавно да се влее във вашия компютър и да зареди заглавната страница в браузъра.

По това време аз съм ученичка в гимназията, а сестра ми студентка в университета. Имам отвратителна памет и помня най-различни  ненужни детайли, но пък така ще вникнете в случката.

Помня, че е било зима, защото спях с лекия си син юрган, заобиколена от задължителните 3-4 възглавници, в които да си завирам муцката на меко и топло. Кака вече не живееше у дома и се бях пренесла да спя на нейното легло. Една-две години преди това се бях сдобила или по-точно – ме бяха сдобили с първия ми мобилен телефон с цветен дисплей и спях с него под някоя от възглавниците, заради едно гадже, което ми пишеше смс-и посреднощ и това беше тооолкова вълнуващо за мен тогава….към днес бих се напрегнала жестоко!

Спя си аз и внезапно телефонът ми звъни! Поглеждам – кака!, поглеждам пак – 2 часа след полунощ. Въобще не се замислям разбира се и вдигам:
– Ало, како?
– Провери в гугъл бързо на кой френски крал са казвали „Кралят слънце“ и да ми пишеш смс!

Въобще не задавам логичните иначе въпроси – Ко? Ти добре ли си? Защо? К’ъв крал? Знаеш ли колко е часа? Какво ти стана посреднощ?

Мнеее, аз казах само „Добре, ей сега“, измъкнах се от топлата завивка, цъкнах копчето на компютъра, изчаках да зареди, свързване към интернет, гугъл, въпрос, отговор, смс и толкова! Изпълних сестринския си дълг!

А тя моля ви се впуснала в спор и Ентелектуален разговор с някакъв младеж и понеже не пада по гръб, разчитала на мен да излезе победител. Как са поддържали този разговор в два-три след полунощ, докато аз от другия край на страната трийс минути се буткам с интернет и гугъл – не разбрах и не искам да знам! А как пък е приключил – хептен не искам да знам!

Този спомен и онзи от по-рано сутринта ме върнаха не чак толкова назад във времето като години и в същото време с цяла епоха.

Тогава се прегръщахме повече, говорихме си повече, не задавахме толкова много излишни въпроси и се виждахме много по-често. Улеснихме живота си, но осакатихме донякъде истинската, жива комуникация, когато можеш да усетиш човека срещу себе си с всичките си сетива.
Времето, в което поне за мен се създадоха най-здравите приятелства и най-чистите отношения, защото се гледахме в очите…

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *