Виктория Тинтерова

Глигани на пътя и в политиката

Публикувано

– Вие знаете ли защо тия глигани така изскачат на пътя? – Цеца Алексова пита човек.
Не чух какво отговори човекът, но аз подозирам, че изскачат ТАКА, защото са диви животни и си търсят храна. Но, от друга страна, може и да изскачат просто така, да дразнят. И после се кикотят злорадо….

Иначе, вчера привечер бяхме свидетели на перфектната паник атака, пардон – пиар атака… Не заради глигани, заради Путин. И той изскача внезапно оттук-оттам…

В една от малкото свободни вечери, Шефа си лежеше на дивана в хола. До него уютно проблясваше чаша с питие. Кубинската пура чакаше да бъде запалена, а в камината весело пукаха няколко дънера. Шефът предъвкваше кефа от последното пътуване извън тая скапана държава. Изнесе една малка, но много сладка реч. Хората го харесаха. То кога ли не са го харесвали… Придърпа по-нагоре одеалото, позавъртя се, погали кучето, което лежеше на пода в краката му, пръдна, примлясна от кеф и се сети, че е гладен.

– Гошооу, Гошоооуу – викна.

Гошо се материализира на вратата почти мигновено, тих като въздух.

– Гладен съм, кво предлагаш? Дай неква закусчица. Мезенце нещо…

– Фъстъци, бадеми, шам фъстък? – предложи Гошо.

– Бе мАни ги тия… Нема ли нещо – боб, шкембе с чесън?

– Боб с наденица, от вчера има, а за вечеря – аржентинска пържола.

– Нема ли шкембе с чесън?

– Нема, Шефе…

Шефа въздъхна разочаровано:
– Аз казАл ли съм винаги да има шкембе с чесън? Ей, ша са на казваме! Добре, да еба, дай малко боб. А пържолата – в зайчарника я искам. И кАжи на Пешо, да ми приготви всички видеа, които имаме с мен, че си ги прожектирам на плазмата.

В това време звънна телефона.
Шефа изпъшка с досада и натисна с досада зелената слушалчица:
– КАжи, Томе!

Докато слушаше, Шефа се поизправи, отметна одеалото, стъпи на земята, напипа с крака чехлите, пребледня, изправи се, залитна леко и изкрещя към вратата:
– Моментално да ми се донесе костюм…. да се обадиш на Цветана, колата да ме чака… Томе, нАбери ми Путин.

Неясен глас обясни нещо отсечено….

– Как не иска, бе, как не иска, що не иска, аз искам, ще му обясня всичко… Недей така, бе Томе, дигнАх кръвното…. Да си тук до 15 минути, ако трябва, взЕми хеликоптера! Земи Лъчо … Как кой – Мозъка, аз за кво го напраих депутат, да ме лекува… да носи апарат за кръвно… Бе не може да мери кръвно, ти че ми го премериш…. Ей, Томе, че ви разпартошиня всичките, на дреп ще ви направя, бе! Глупаци такива… Че ви разпусна, бе, че ви върна по Габрово и Каспичан… Тва да не ви е тука телевизора, да ми се праите на важни… Виде ли кво стнА с она Бисер? Ти – моментално в кошлуковото предаване… Как така не си готов? Как така си по пижама, нема пижами тука – веднага да се обличаш там и да отиваш! Как така не ставало така?! Коя е там тая вечер.. КАжи ѝ, че и нея ще я разпертошиня, сервитьорка ще стане, ей… тя видя ли с Цолова кво стана… много се разхайтихте всички, бе… на Геша ша ви дам накрая…

Хвърли телефончето и викна:
– Пешооо, вИкни там оная, пиарката! КАжи ѝ да напише нещо за тръбите, ….. да напише, че Милата Ангела е виновна, не, оня, малкият французин, Макарон ли беше…. Не, да не пише тва. Аз ша кажа, че много тръби строим на ден – 5, не 50, не.. петстин.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *