Виктория Тинтерова

Голямата ваканция

Публикувано

Отваряш си очите една сутрин и се питаш – Ох, какво беше, беее какво беше? Ааааа – Голямата ваканция!
И душата се изпълва с такова щастие, ама такова щастие! Края не му се вижда на това щастие. Ехее, колко много са три месеца….

С мама ще ходим в Казанлък!
Качваме се на влака, предишната нощ не съм спала от вълнение и кеф…. Повдига ми се чак. Гледам през прозореца… Притичват къщи покрай влака, дете маха на пътниците… И аз винаги махах. Мама си приказва с хората, а аз съм в някаква нирвана. Изчакваме дългия тунел. Мама винаги казваше:

– Най-дългият тунел на Балканите!

И на мен това ми се виждаше нещо велико, но все пак си държим ръцете, така, за всеки случай…

По някое време, след тунела, отиваме във вагон-ресторанта. Сядаме на масата със снежно бяла покривка, идва келнер и той трепти от чистота и си поръчваме телешко филе с гъби, шоколадов крем и лимонада. С две филийки хляб. Винаги това! Срам не срам – топим си малко тайничко във великолепния сос. Приказваме си с мама, сякаш сме големи. За важните неща от живота – колко подло е постъпило Мимето оня ден, как Ивашката е голямо лайно…

Ям с нож и вилица, без да опирам лакти на масата. Бе, културна работа! Вагон-ресторант е тва…. не е някаква шкембеджийница! Не е дори ресторант „Берлин“, където ме водеха понякога. А шоколадовия крем е направо неземен! Никога след това не съм яла подобен. Спомням си като сега как изглежда, как разглеждам всяка следа от лъжичката и как. ..свършва. Не че мама няма да ми купи втори, ако поискам, ама с прелестите не трябва да се прекалява. Ще чакам до другата година.

Наближаваме…

– Следваща гара Казанлък – казва един важен глас.

Аз още от Калофер се тревожа да не изтървем спирката.

Най-сетне стигаме да къщата на баба. Отварям вратата и с всички сили тичам по пътеката, към стаята на баба. Отварям и се мятам в прегръдките ѝ. В уханието ѝ, в престорената изненада и огромната ѝ обич… Понасям всички:

– Ауу, колко си пораснала, ех, че си слабичка… Софиянче – добавя с известно пренебрежение и обвинение към мама.

И излизам в двора. Първата инспекция е на дядо на работилницата. Той правеше сбруи за коне и въжета и имаше една дълга работилница с колела за усукване на въжета, кутии пълни със сини мъниста, разни инструменти… Беше ни любимо място за криене и ровичкане на децата. След кончината му, ни баба, ни вуйчо пипнаха работилницата, докато не събориха къщата.

После следваше инспекция на кокошките и прасето на вуйчо. После градината на баба, цветята. Умиротворена, че всичко си е на мястата, се прибирах, лягах на леглото, разглеждах на баба ковьорчето с едни сърнета, слушах как баба и мама си говорят и заспивах щастлива и спокойна, че всичко е както си трябва.
Последното, което усещах е как баба ме завиваше, целуваше ме…

Предстояха едни предълги, почти като вечността три месеца щастие.

Виктория Тинтерова

One thought on “Голямата ваканция

  1. Телешко филе с гъби, шоколадов крем и лимонада във вагон-ресторанта? Нещо не ми се вярва тая работа, че то там беше по-скъпо от Златните пясъци през юли. Я сега малко комунизми по темата от мен, така. Значи, всеки път нашите поръчваха по две кебапчета. „Всеки път“ ще рече веднъж годишно, на панаира. Мама нейното второто все не го харесваше и го даваше на татко. Когато се почувствах вече пораснал, казах: „Аз пък искам три, всички поръчват тройка, пък ние – все по две.“
    „Не може! Събираме ти за кола.“ Обаче когато ми събраха за кола, реда им още не беше дошъл, а после какво стана не знам, но за една седмица от парите за кола татко успя да купи един бойлер и два котлона, щото това успя да сколаса. Аз не се развълнувах особено, щото тогава точно бях вече за първи път влюбен, че и споделено отгоре на всичкото.
    А панаира пак си го правят всяка година, по същото време, и ако искам мога да си взема цяла тава кебапчета, но не искам, защото не са същите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *