Яяя......

Гордън Рамзи vs. Баща ми

Публикувано

Нека ви направя едно сравнение между готвенето на Гордън Рамзи и това на баща ми.

Гордън отива в близкия ГМО супермаркет и купува четири пиперки (да, ПИПЕРКИ! – когато си пишете статусите от София, Пуевен и Имренчево си ги наричайте чушки, но на този профил са пиперки!), 185 грама кайма с неясен произход, едно чери доматче и някакви олигофренски подправки, все едно ще конструира тюлен на сач с канапе от мачкан тихоокеански дъждосвирец за султана на Папуа Нова Гвинея.

Баща ми ми поръчва – вземи трийсе пиперки от пазара, аз ще изкарам два килограма кайма от фризера от онова прасе, дето го кла братовчед ти март месец, накъсал съм една щайга домати, ориз имам два пакета – ще сложим ако трябва единия целият.

После Гордън се прибира в кухнята си, където всичко му е на една ръка разстояние, слага тиганчето на котлона, запържва всичко до златисто, свежо, магично и невероятно, използвайки целият наличен английски речник на думите, за да опише нещо обикновено и просто като сутрешен тоалет на иракски талибан, тъпче пипера с движения и обяснения, с които технически грамотен човек би сглобил трактор „Болгар“ и ще научи на същото абориген, слага го в тефлонова тава и мята във високотехнологичната си печка, която може да се използва и като прахосмукачка навярно.

Баща ми ме чака пред пътната врата, взема с благоговеене торбата с пипера, отнася я в лятната кухничка, пренася целия готварски арсенал там – олио, тави, тенджери, тигани, чубрица, сол и после обявява, че ще си ляга, защото ще стане в пет сутринта да започне готвенето и да има време да го прави на бавен огън, та на обед да се разплуем около масата всички у дома и да се натъпчем като паяци промъкнали се на годишния събор на мухите.

На финала и Гордън и баща ми ще кажат, че са използвали любов в приготвянето на манджата, но само единият ще го е направил под формата на безгранична обич към семейството си и докато останалите плюскат, той само ще отпива от бирата си и няма да яде, а ще се наслаждава на това, че и днес е ощастливил отбора си, като е вложил сърцето си…и това е всеки път!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *