Яяя......

Градът с „темели в кости забити“…

Публикувано

Годината е 1877, а датата 22.07. (по стар стил 10.07.)
Тогава девети кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора.

На 23.07. генералите Гурко и Столетов са посрещнати от ликуващото население.
Този „Предeн руски отряд“ преминава Балкана с цел, макар и малочислен, да попречи на части от Османската армия, да преминат от Южна в Северна България, където Руско- Османската война е в разгара си.

Още на следващия ден след влизането на руската войска, градът има кмет.
Това е Петко Рачев Славейков.
На 31.07. четиридесет и осем хилядна османска армия е пред града.
Предвожда се от Соломон Леви, бивш професор по литература от Парижката Сорбона.
Той остава в историята, като Сюлейман Паша.
Битката е неравна и дванадесет хилядната армия на русите, заедно с шестте опълченски дружини, са принудени да отстъпят.

В хода на сраженията може да се каже, че се ражда новата българска войнска слава, като изключително впечатляващи са моментите, в които жертвайки се, бойците не допускат да бъде пленено тяхното – на опълчението – Самарското Знаме.
Запазено в много битки, то и днес е светиня, пред която се кланяме.

След превземането на града, започва една кървава вакханалия, която е сякаш старателно изтрита от нашата история.
И не е от днес или от вчера да е изтрита.

Десетки и десетки години, не се говори с подробности за това клане.
Ще ви го спестя и аз.
Няма да навлизам в детайли, за това, по какъв начин са клани, разпаряни живи, ковани на кръст и горени, хиляди българи.
И не, не мислете, че това са зверства от редовната османска войска. Без съмнение, помагали са и заради тях се е случило, но ритуалите, на които са били подлагани жертвите, както и следите по телата говорят за един садизъм непознат нито сред българи, нито сред османлии.

Ако искате да получите повече информация, можете да намерите в сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“
Там тя е разгледала причините, които обуславят мълчанието за тези кошмарни дни.

Общо избити са Петнадесет хиляди българи, както са отведени, да да бъдат продавани близо десет хиляди млади хора.
Цялата област е потопена в кръв.
Клане, по-мащабно от всяко друго, познато до тогава.

Ето какво пише даскал Петър Иванов във „Възпоменания от разбърканите времена“ издадена през 1885 г.

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.
Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.
Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, а притежателят ѝ трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).“

Веднага след войната, през 1889 година, е положен първия камък, за възстановяването на град Стара Загора.

Това се случва на 05.10.

Днес, Приятели, днес е 05.10.
Днес моят град, градът с „темели в кости забити“ има празник!
Затова написах тези редове и ги препоствам всяка година на тази дата.

За да се помни!

Христо Христов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *