Яяя......

Грета и Алберт…и Женя

Публикувано

Трябва да е било 91-ва година, когато бях първи клас. 91-ва, но държавата все още си беше на мястото, не беше разпродадена и приватизирана, образователната система беше непокътната, усещаше се като късен соц.

Имах двама съученици роми, Грета и Алберт. И на двамата родителите им работеха и ги обличаха спретнато. Родителите на Грета бачкаха в някакъв завод и на всеки празник носеха оттам сладкиши. За съжаление Грета беше пълна двойкарка и се разделихме с нея още във втори клас. Алберт остана с нас и добута до седми клас с тройки. Не го помня да се е отличавал с нищо.

В четвърти клас дойде още едно ромче, казваше се Женя. Женя беше ъъъ…преждевременно развита. Искам да кажа, че от нея научих думите “секс” и “изнасилване”. Бяха невинни години, децата в четвърти клас по мое време още си играеха с Барбита и единствената телевизия, която гледаха, бяха филмчетата на Уолт Дисни. Та нямаше как да сме така осведомени по “онази” тема.

Когато Женя ни разказа, че са я изнасили в предишното училище, аз буквално не разбрах какво ѝ се е случило. И отидох да питам дядо, като едва не му докарах инфаркт. Проблемът беше, че Женя продължи да привлича вниманието на момчетата от горните класове. Говорим за дете в четвърти клас, на около десет години, нали. И да, Женя също не се интересуваше от ученето.

Та това са спомените ми от моите съученици, ромчетата. Те бяха продукт на половинвековните държавнически усилия на социализма, техните родители, баби и дядовци също. И въпреки това не си спомням да са били някакво чудо невиждано. Тогава може и да не са представлявали такъв проблем за страната, като сега, но си проявяваха типичните черти на етноса, които са до болка познати – мързел, липса на дисциплина, неученолюбивост, развратност и т.н.

Та проблемът не е само до държавата, скъпи приятели. Просто те винаги са били проблемен етнос, който може само донякъде да бъде интегриран и то в държава с авторитарен характер. В демокрация това няма как да стане, защото да им се даде свобода, означава да бъдат оставени на най-паразитните си инстинкти.

Юлия Ал-Хаким

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *