Виктория Тинтерова

Гърция, гърците, морето…

Публикувано

Едно бързо пътеписче. Или в моя случай – кърпописче. Бързо, ама дълго… Защото много-много не мърдам от кърпата на пясъка. Лежа, зяпам, защото смятам, че е тъпо да чета книги, като наоколо е такава красота – море, баири с бели къщи, една снежно-бяла църква за разкош, лодки и много, ама много деца. Български деца. Млади хора с децата си. Толкова е весело… И тъжно. Не са в Созопол или в Царево. А около тях възрастни гърци. Гърците, знаете или не знаете, стоят във водата с часове и си приказват с часове. Във водата. Ама непрекъснато си приказват. Лекували си ишиаса, казват. Ама верно с часове стоят.

А пък днес един тип дойде с малко джипче, свали от него сто хиляди кофи, въдици и някакви кепчета, качи се в една лодка, погреба малко до шамандурите, запали мотора на лодката и отпраши нанякъде. След 20 минути гледаме – връща се. Ха, казвам си, сигурно има мрежи някъде, събрал е рибата, хитра работа. Ама не – цък, цък, спря мотора, погреба пак до брега, да не притеснява плуващите и киснещите се хора, слезе трудно от лодката и …. забравил си чантичката с парите и документите вероятно върху покрива на джипчето. Нещо си каканижеше на гръцки .. Даже подозирам какво. Не че някой ще я вземе тая чантичка, ама притеснил се беше, то пък жена му може и да го набие, ако изчезне тая чантичка. Гъркините не са кото нас кротки. Малиии как викат….

Когато си тръгваме на обед от плажа, си оставяме всичко – некви шезлонги, които си стоят подпрени на стената на къщата, в която спим, барабар с чадърите, които стоят подпрени на стената на къщата, в която спим. И кърпите. То не че кърпите са суперски, даже бих се радвала да вземат да ги свият, че да си купим нови догодина, ама нà, не ги иска никой.

В морето, което е толкова тихо и чисто, че мравките пият вода, бъка от рибки. Малки, на пасажи, дружелюбни, сребърни рибенца.
Едно бебе с памперс непрекъснато пълзеше към тях. Където и да го сложеха, то се обръщаше и пълзеше към водата и рибките. Часове пълзеше, откъде извади толкова енергия и упоритост не знам.

Пътищата в Гърция са чудесни, без дупки, всички. Честна дума, не лъжа. Нà, коойто лъже, брада да му порасне!! Третокласни, първокласни, между селата и малките градчета – нямат дупки. Без да си имат Той.
А ние сме огромни нещастници, да ви светна.

Впрочем доматитУ тук е 2 лева, чушките също, петстотин грама горчица, ама истински готина – 1 лев, 12 пилешки панирани неща, полуготови – 3 лева и т.н и т.н.
Пълно е с българи.
А можеше българите да са по нащо море..
Утре ще ви разказвам още. То не че повечето от вас не ги знаят тия работи ама и аз да си рекна.

А, забравих – в рибарския магазин има разни риби. То е ясно, тъпо изречение ми се получи… Ама ако искаш ти чистят рибата и ти я пържат. В 6 часа ела и си я вземи… В картонени кутии с лимончета вътре.
Напрао ми иде да се гръмна, но ще отложа за някой друг път…

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *