Виктория Тинтерова

Гьонсурати на 60

Публикувано

бнт на 60.
Тоя, дето са казва Драго Чая, вика, че сме чакали на опашка за мандарини цели семейства и сме се били правили, че не се познаваме. За да си купим повече, нали… Ма не е верно – мандарините ги раздаваха само след като покажеш паспорт и донесеш Домовата книга с регистрация и характеристика от кварталното ОФ, заедно с бележка от поне един партиен член, че си свестен. Егаси семейството е имал тоа тъпунгер.

Ние пък си маахме с огромно удоволствие ошав.

Вика и, че тайно сме внасяли в киното касетофони с батерии. КАСЕТОФОНИ С БАТЕРИИ, братче, за да записваме музиката от „Слонът, моят приятел“! Съвсем изплискаха легена с тъпотиите. Хубавото е че сме имали касетофони на батерии, които, обаче, не сме имали въобще в други свидетелства за историческите работи.

Верно, чудя се, какви са били тия хора, какви са? Може ли пък такива измишльотини да си измисляш? Понеже сме парле ву франсе всички – да питам – пуркоа, бе джанъм? Никакви кинти не могат да оправдаят тая глупотевина.

Карбовски съобщи днес в ядосано послание, че до 85-та, когато се родил София филм фест, ние не сме виждали западно кино, освен в кино Дружба, ама не със субтитри, а с превод онлайн, така да се каже…Тва „Клут“, „Особен урок“, особено него.. „Лъвът през зимата“, „Клеопатра“… не сме гледали за по 20 стинки, по 20 пъти. Когато си отида, моят собствен наследник няма да прави геройски бели, той ще ни жали, че сме били толкова прецакани и съвсем смотани и сме живели в концлагер.

На мен взе да ми писва.
Както и ми писва това с въздухът в София. До сега ни плашеха с разни лекинко абстрактни неща, като нитрати в зеленчуците, чума по прасетата, салмонела в пилетата, оцветители в соковете, холестерол във вените, стендове, намазани с восък портокали, палмово масло в сиренето, консерванти в млякото, страшно опасни глутени, отровни субстанции в гримовете, с чети етикета гавазова и с президента ни плашат… Видяха, че сме гьонсурати* и продължаваме да се храним и да им живеем, та почнаха с въздуха. Там работата е сериозна. Няма мърдане. Не можем да спрем да дишаме. Можем само доброволно, тия дето сме със по-стари коли, да плащаме повече, защото както каза Богомил Бонев, Кандидата:
– Не може да тровят и своите си деца и наще….
И Дениц Сачев и той е загрижен. И той за децата ни….

––––––––––

*Нахален, дебелокож човек, който не изпитва чувство на неудобство, притеснение или вина, в каквато и ситуация да се намира – речник на българския език, мъжки род, забележете – гьонсуратка няма. Такава дума де, иначе има…

Виктория Тинтерова

2 thoughts on “Гьонсурати на 60

  1. Аз пък нацелих там Къци. Кой не знай Къци… нали. И той разправя на Драго, че като бил още съвсем мъничко къци-къци най-много му харесвало сутрин като се събуди, да се гушне и да включи – те имали един огромен телевизор, ама черно-бял тъй, за повече комунизъм в спомена. И гледал по цели съботни и неделни сутрини „Ну, пагади“. И много ме хвана яд на мама и тати, че са си купили телевизор само с „Бразди“, „Атлас“ и „Светът в действие“, а през зимата още и с Ингемар Стенмарк. Пък на Къци телевизора – Ну пагади. Върви им на някои.

  2. Аз пък по едно време нацелих Митьо Луджев, който ни обясни, че по комунистическо не сме имали смартфони. Искам да признаете, че неговата изцепка изби рибата, хе-хе-хе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *