Яяя......

Дали някой ме смята за луд?

Дали някой ме смята за луд?

Винаги ми е драго да си припомня това изказване. Направих го на днешната дата през 2001 г. Тогава все още беше възможно с някоя реч да завъртиш на 180 градуса позицията на депутатите. Сега вече това няма как да се случи.

Та преди 17 години новоизбраният парламент гласуваше правилника за своята работа. Внесено бе предложение представителите на някои професии, най-вече преподавателите във висши учебни заведения, да могат да получават възнаграждение и по друго трудово правоотношение, освен това в Народното събрание. Първите няколко оратори го подкрепиха.

Тогава взех думата:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Анелия Мингова.
Господин Иво Атанасов, заповядайте!

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам в началото да попитам дали някой в залата ме смята за луд. Ако няма такива, благодаря ви за доверието. Искам да ви кажа, че за цялото време, през което съм бил депутат, съм публикувал близо 1000 статии и съм издал 4 книги, без да взема нито една стотинка. Разбира се, депутатството не е професия, но човек трябва да има професионална подготовка за него. В един или друг момент обаче той се връща в реалния сектор, ако мога да употребя този израз. През времето, през което стои в Народното събрание, през което работи в Народното събрание, той трябва да поддържа своята професионална квалификация. Тоест, лекарите да лекуват, преподавателите да преподават, адвокатите да адвокатстват, актьорите да играят и т.н. Не може ли обаче това да става без пари, на обществени начала, само за поддържане на формата, на квалификацията, а не за допълнителни доходи – нещо, което се урежда с този член и то като привилегия за част от професиите? Аз смятам, че Националното движение Симеон Втори само ще спечели, ако неговите великолепни юристи в свободното си време адвокатстват безплатно на социално слабите. Уверявам ги, че ще имат много клиенти. В противен случай ще се получи така, че в пленарната зала ще гласувате закони за бедните, а извън нея ще обслужвате богатите.
Какво пречи на журналистите да пишат, да правят предавания по радио- и телевизионните станции, без да получават хонорари? Какво пречи на преподавателите да преподават, без да получават доходи? Какво пречи на актьорите да играят, ето го моя приятел Коста Цонев, да играе, без да получава заплащане? Какво пречи? Защо трябва да се урежда правото на някои професии наред с депутатската заплата да получават и други? Ако депутатската заплата ви се вижда малка, кажете го директно. Или я направете такава, каквато смятате, че трябва да бъде. Но не да идваме в парламента, за да си заработваме имиджа, а доходите да си заработваме извън пленарната зала.
Преди няколко дни си позволих да кажа в интервю пред един вестник за какво отива една депутатска заплата. Бях максимално искрен в това интервю и казах истината едно към едно. Както можете да се досетите, реакциите бяха крайно отрицателни. И защо се получава така, че човек да се чувства обиден тогава, когато е казал истината? Защото хората не ни вярват. Защото знаят, че ние идваме тук, за да получим една заплата, която за голяма част от нас служи за джобни разноски, а истинските, големите доходи идват извън ангажимента ни към Народното събрание. И сега с този правилник имаме прекрасната възможност да спрем тази практика и да легнем на депутатската заплата. Не е страшно да легнете на депутатската заплата. Това може би не е новият морал, но при всички случаи е онова, което очаква избирателят от нас. В противен случай рейтингът и на този парламент ще стане много скоро едноцифрена величина, така както завърши предишният парламент, и по-предишният, и кой ли не вече в последните 12 години.
Така че моето изказване е насочено към това да няма никакви привилегии за представителите на която и да е професия, да легнем на депутатската заплата, да знаем, че работим като народни представители и харчим като народни представители, получаващи тази заплата, която определяме в своя правилник. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Заповядайте, господин Стефан Данаилов!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Добър ден на всички! Уважаеми колеги, аз се надявам, че това становище на Иво Атанасов е само лично негово…

След мен стана Стефан Данаилов и заяви, че изказването ми изразява само личната ми позиция, а не тази на парламентарната ни група. Но вече беше късно – бях успял със словото си да обърна настроенията в залата. Следващите оратори – Владислав Костов (ОДС), Лютви Местан (ДПС) и Стоян Кушлев (НДСВ) ме подкрепиха и предложението отпадна със 137 гласа „против”, 17 „въздържали се” и само 43 „за”.
В почивката при мен дойде Коста Цонев и ме закова със стъкления си поглед: „Ти си бил много хитър, бе!” Сигурно си мислеше, че ме е сразил. Може би защото нямаше как да предположи, че ми предстои да чуя доста по-тежки думи от колега от собствената ми парламентарна група.
В следващите парламенти депутатите, намиращи за нормално да получават възнаграждения и по други трудови правоотношения, успяха да пробият.

Десет години по-късно, след като бях публикувал нови още около хиляда статии, без да търся хонорар, бях останал без работа и отидох в кабинета на Тошо Тошев да предложа перото си на новия тогава вестник „Преса”. Прие ме любезно, каза, че ме цени като автор, но не може да ме назначи в редакцията, защото съм много ярко оцветен политически, а изданието е ориентирано към по-широка аудитория. Което донякъде си е така. А по отношение на дългогодишното ми безплатно писане възкликна: „Че защо не си си взимал хонорарите?!”
По-добре е, че не ме прие на работа.

Иво Атанасов

Тази снимка и текста са от профила на Иво Атанасов във фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *